


Live Acts:
DISHAM [sofia]
Gain Reduction[psytech team]
Аzrael [Greece ]
Psydition [Greece]
Psydelia [Greece]
DJz:
Oxydant [magrathea]
Ani & Sandal Wood [solros]
Andon[psytech team]
Kit [contact/plovdiv]
Mederis[contact]
Venzak [GR/psytech team]
MyckapuH [GR/psytech team]
Sanu Ashar [plovdiv]
Пtr [sofia]
BalkanTrip [goa trance]
Tag [magrathea]
Stoyan [magrathea]
Psyphon [magrathea]
Vov [magrathea]
Deco:
Andonasty [psytech team/plovdiv]
Lexia [dekoom crew/germany]
Майка-Земя; навсякъде е споменавана наравно с боговете, но по-вероятно едно от основните начала - земята. Различни божества са въплъщения на някои нейни състояния и функции, както богинята Мокош е господарка на влажната земя и съответно на земеделското плодородие. На Мати-Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважното й значение за тясноземеделските славянски общности. Изцяло от нея е зависела реколтата, следователно храната и оцеляването на рода, като в същото време е осигурявала и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. пряко зависим от нея човек е бил през целия си живот, а и след смъртта, защото състоянието на мъртвото тяло директно е рефлектирало върху състоянието на душата - стопанин.
Уважението към Мати-Земля е намирало израз и в обичая да се държи шепа пръст при даване на клетва. По този начин Богинята е ставала свидетел на обещанието и е гарантирала неговото изпълнение под заплаха, че ще спре да дава плод на прекрачилия клетвата си. А какво по-страшно възмездие за земеделеца, от това земята му да остане безплодна.
По подобен начин и предсмъртно се искала прошка от Майката-Земя, за да може тялото (изгорените останки) на опростения да лежи спокойно в обителта й, а душата му безпрепятствено да премине под земята, в царството на мъртвите.
Явни са паралелите между тази славянска богиня и елинската Гея или германската Йорд, чиито наименования буквално означават "земя".
Мати-Земля е съпруга на праотеца Сварог, което е славянският еквивалент на често срещаната в различни митологии, идея за свещен брачен съюз между земя и небе. Такъв срещаме у древните гърци - между Гея (земя) и Уран (небе); в кеметската митология - между земята Геб (с мъжка персонификация) и небето Нут (с женска); и дори у племената на Среден и Източен Сибир.



