Моята любима гадинка тази сутрин ме събуди по особено оригинален начин. На рафта до мен имаше чаша с вода, та тя си намокри лапата и я изтръска в лицето ми. >.< А когато наистина трябва да ставам и нямам време да се излежавам повече, котката идва при мен с мъркане и се опитва да ме приспи...
В момента най-нагло си лежи на слънце, мачкайки последното ми писмено произведение, а иначе не пропуска възможността да легне върху ВСИЧКО, което може да се смачка. За секунда да се остави документ на масата и тя вече е минала през него...
Дали котките са извънземни същества? Нямам и капка съмнение. Всичко разбира и 'праща информация'. Винаги любопитства когато някой готви /дори да няма месо/, а едно време, когато майка ми каза, че кипналата изстинала вода е по-безвредна и полезна, тогава котката ми се качи на печката и почна да пие вода от там... /изстинала вече де/. И незнайно защо, ВИНАГИ като се изкъпя, тя ми се хвърля със зъби и нокти. А е много мирно и внимателно същество. Не си позволява да хапе силно или дере...
Прави ми и друг номер. Мяука да й отворя вратата. Ставам - отварям й - тя ме погледне, усмихне се /сигурна съм, че се подсмихва!/ И... бяга. Затварям вратата. После пак и пак същото... Накрая се отказвам от "играта" и не й отварям вратата. И тогава от другата стая идва майка ми с думите "Ей,мързел, лепнала си се на компютъра и не можеш да отвориш една врата. Не чуваш ли, че котката мяука?" И заедно с майка ми, в стаята величествено влиза котката ми... с тролска физиономия. Копеленце.
Поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=4rb8aOzy9t4
рижа е , и много оби4а да я галят зад ушите , казва се Котка ----- тъй тъй отговаря просто на интунация . тъй 4е от име смисъл няма 
