Despite official denials by leaders of the free world, sources now confirm the existence of MEGAFORCE, a phantom army of super-elite fighting men whose weapons are the most powerful science can devise. Their mission....To preserve freedom and justice battling the forces of tyranny and evil in every corner of the globe.

В този напрегнат, агресивен и брутален свят, в който живеем, добрината трябва да се оценява и човек трябва да я пази.

Скандалите са храна на посредствените хора, на хората с трагично западнал манталитет и болезнена зависимост от любопитството. Скандалите са полуфабрикат за ненаситната уста на глупака, евтин фототапет, който той сам е залепил пред очите си, пляска весело с ръце, заспива и се събужда, без да съзнава дълбоката трагедия на духовната нищета. Жал ми е за тези хора. Жал ми е, че не мога да им помогна.

Be to do. Not: Be to be done to. Seize the moment. Act, don't react.
Catch the wave, shoot the curl, skeg it, nail it, don't be nailed, exist
to live, never exist to exist. Existance is an entrance, not an exit.
To be or not to be is not the question.

I consider my own work as the most beautiful, and also as the ugliest.

They can be killed only by chilling them down
in boiling water.

When Rotating in Worship of Heaven, the sound of thunder is everywhere and transforms everything. When Rotating in Worship of Heaven, the great void saves us from the hardship of existence.

My fate has been sealed not by my genes, but by the attitudes, beliefs and expectations of my parents. This is not to suggest that my parents deliberately drove me insane or that they are cruel people worthy of condemnation. My parents tried to perform the duties of parenthood as best as they could, but they had serious psychological problems of their own. Also I find it extremely difficult to condemn my parents for behaving as if I were going insane when the psychiatric authorities told them that this was an absolute certainty. Indeed, had my parents failed to respond with an appropriate amount of alarm to what these "experts" had told them, they could be accused of callous lack of concern. In the same way I find it difficult to blame my mother for believing I had inherited my grandmother's insanity when it is a widespread misconception, particularly among mental health proffessionals, that schizophrenia is a genetically transmitted disease.

Psychiatry, with its pseudoscientific doctrines of inherited insanity and its incompetent practitioners with their self-fulfilling prophecies, together with my parents' gullibility and other personal limitations had in effect driven me insane.

Mother Earth, you are my life-support system.
As a soldier, i must drink your blue water, live inside your red clay, and eat your green skin.
Help me to balance myself as you hold in balance the earth, the sea, and the space environments.
Help me to open my heart, knowing that the universe will feed me.
I pray my boots will always kiss your face, and my footsteps match your heartbeat.
Carry my body through space and time. You are my connection to the universe, and all that comes after. I am yours, and you are mine.
I salute you.

защо трябва да взимаме страни и да теглим черти, питам се аз.

ако това означава хората да се осъзнаят - мерси на такова осъзнаване.

ние/те, черно/бяло, или/или... дуализми и приказки...


точно това ме подразни и във филма. "ние" сме изцяло добрите, при нас няма проблеми, нашият свят е идиличен. а "ония" са изцяло лошите и светът им е напълно кошмарен. иска се само да си грабнеш раничката и да минеш на страната на "нашите". и да стреляш ракетки по "лошите". толкова е лесно.
няма такова нещо в живия живот, не съществува подобен избор, и подобни простички екшън-схеми не могат никого да научат на нищо полезно.

и у най-големия звяр се крие невинно дете.

и в най-голяма идилия има малария и убийства.

схемата не е и никога не е била "ти на чия страна си".

аз на ничия страна не съм. и съм на страната на всички.

Бяха започнали Бог знае от колко далече, отпреди колко хиляди - с времевото забавяне, мамка му, може би милиони - години. Дошли бяха от някаква чужда киша под някоя забравена звезда, бяха се борили, били и еволюирали също както човешката раса се беше издигнала от дребни жалки бозайници, криещи се от динозаврите. А след това бяха дошли сребърните енье, избили бяха децата им, разпръснали ги бяха сред звездите. Векове и векове в мрака, в сляпо бягство. Една група по този път, друга - по онзи. Толкова много изгубени.

А после бяха дошли тук, на Сао Пауло, далече на север, където се бяха завили с планините като дете с одеяло. Да не го видят чудовищата.

- Ще трябва да намеря прясна вода за пиене - каза Рамон. - И храна. Трябва да ям.
- Как добивате храна? Ще ти позволя да си я произведеш.
Рамон се почеса по ръката и сви рамене.
- Ами, ще убия нещо.

*

- Съществото-храна ще дойде при теб, за да бъде свършено ли? - попита Манек с тъжния си звучен глас.
- Не и ако вдигаш такъв шибан шум - изшепна Рамон. - Не е като да имаме съгласието му.
- То е незнаещо? Това е ниедутои?
- Не знам какво означава това - отвърна Рамон.
- Интересно - каза Манек. - Ти разбираш цел, разбираш убийство, но не и ниедутои. Ти си смущаващо същество.
- Казват ми го непрекъснато.
- При какви обстоятелства убиваш?

*

- Обявил си война на съществото-храна - звънна отново гласът на Манек, и Рамон си помисли, че Манек го разбираше толкова, колкото куче може да прочете вестникарска новина. Въздържа се да се засмее с усилие на волята.
- Не - отвърна Рамон. - То е просто животно. Аз имам нужда от храна. То е храна. Това не е убийство, само лов.
- Съществото-храна не умира?
- Да, добре. Хубаво. Убиваш животни, за да ги изядеш, ако ти трябва храна.
- Разбирам - отвърна съществото и потъна в мълчание.

*

.. една гордита, от местните пухкави кръгли двуутробни, които колонистите наричаха Дебелачетата на Девата. Гордитата беше умряла лошо, изпохапала се от паника. Пухкавата й козина беше почерняла от гъстата катранена кръв. Манек гледаше с интерес, докато Рамон изваждаше животното от примките.
- Трудно е да си помислиш, че това може да има нещо общо с храна - промълви извънземният. - Защо тези същества се удушават заради тебе? Това ли е тяхното татекреуде?
- Не - отвърна Рамон, докато връзваше телцата на една връв. - Не е тяхното татекреуде. Просто нещо, което им се случи. - Усети, че е зяпнал ръцете си докато работеше, и кървавите му длани, кой знае защо, го притесниха. Побърза да се отърси от това чувство. - Вашите хора не ловят ли храна?
- Ловът не е храна - заяви Манек. - Ловът на същества като тези е загуба. Как могат да го оценят? Техните мозъци са твърде малки.
- Стомахът ми също е твърде малък, но ще оцени тях. - Рамон стана и метна през рамо връвта с улова си.

*

- Сега ще гълташ ли съществата? - попита Манек.
- Първо трябва да се сготвят.
- Сготвят?
- Да се опекат, над огън.
- Огън - повтори Манек. Неконтролирано изгаряне. Правилната храна не изисква такава подготовка. Ти си примитивно същество. Тези стъпки губят време, време, което би могло да се използва за изпълняване на твоето татекреуде. Ае еут-елои не възпрепятстват потока.
Рамон сви рамене.
- Не мога да ям твоята храна, чудовище, а тези не мога да ги ям сурови. - Вдигна трупчетата и ги огледа. За миг всичко му се стори нелепо и отвратително, а никога не му бе изглеждало така. Взря се в гордитата в ръката си, после в самата ръка, лепкава от тъмната кръв, и смътното чувство за нещо нередно, с което се беше борил цялата сутрин, отново се усили.

As much as I love all of you and many of our members have become my personal friends and will likely remain forever, the truth is that I am not here to make friends. I'm here to CONNECT and make CHANGE.

Through our work, Let's Adopt! is making a great deal of change, we are saving the lives of hundreds of animals, we are enriching the lives of our adoptants and fosters, we are inspiring people in the community by encouraging them to do their absolute best and to work as a team to achieve seemingly impossible goals.

We could not have achieved any of this if I had focused in developing deep bonds/relationships with our members. Sure, I would have been invited to weddings and birthday parties to last me a lifetime but we would not have saved a single animal.

I'm here for a purpose, and if you are reading this message, so are you. That purpose is, like our motto says: Saving Animals, Inspiring Humans.

Now, start enlarging the Let's Adopt! network of your choice... We need adoptants and foster homes worldwide, and we will only get those if each one of us does its best to reach out and enlarge our incredible community.