Quote:
- Ще трябва да намеря прясна вода за пиене - каза Рамон. - И храна. Трябва да ям.
- Как добивате храна? Ще ти позволя да си я произведеш.
Рамон се почеса по ръката и сви рамене.
- Ами, ще убия нещо.
*
- Съществото-храна ще дойде при теб, за да бъде свършено ли? - попита Манек с тъжния си звучен глас.
- Не и ако вдигаш такъв шибан шум - изшепна Рамон. - Не е като да имаме съгласието му.
- То е незнаещо? Това е ниедутои?
- Не знам какво означава това - отвърна Рамон.
- Интересно - каза Манек. - Ти разбираш цел, разбираш убийство, но не и ниедутои. Ти си смущаващо същество.
- Казват ми го непрекъснато.
- При какви обстоятелства убиваш?
*
- Обявил си война на съществото-храна - звънна отново гласът на Манек, и Рамон си помисли, че Манек го разбираше толкова, колкото куче може да прочете вестникарска новина. Въздържа се да се засмее с усилие на волята.
- Не - отвърна Рамон. - То е просто животно. Аз имам нужда от храна. То е храна. Това не е убийство, само лов.
- Съществото-храна не умира?
- Да, добре. Хубаво. Убиваш животни, за да ги изядеш, ако ти трябва храна.
- Разбирам - отвърна съществото и потъна в мълчание.
*
.. една гордита, от местните пухкави кръгли двуутробни, които колонистите наричаха Дебелачетата на Девата. Гордитата беше умряла лошо, изпохапала се от паника. Пухкавата й козина беше почерняла от гъстата катранена кръв. Манек гледаше с интерес, докато Рамон изваждаше животното от примките.
- Трудно е да си помислиш, че това може да има нещо общо с храна - промълви извънземният. - Защо тези същества се удушават заради тебе? Това ли е тяхното татекреуде?
- Не - отвърна Рамон, докато връзваше телцата на една връв. - Не е тяхното татекреуде. Просто нещо, което им се случи. - Усети, че е зяпнал ръцете си докато работеше, и кървавите му длани, кой знае защо, го притесниха. Побърза да се отърси от това чувство. - Вашите хора не ловят ли храна?
- Ловът не е храна - заяви Манек. - Ловът на същества като тези е загуба. Как могат да го оценят? Техните мозъци са твърде малки.
- Стомахът ми също е твърде малък, но ще оцени тях. - Рамон стана и метна през рамо връвта с улова си.
*
- Сега ще гълташ ли съществата? - попита Манек.
- Първо трябва да се сготвят.
- Сготвят?
- Да се опекат, над огън.
- Огън - повтори Манек. Неконтролирано изгаряне. Правилната храна не изисква такава подготовка. Ти си примитивно същество. Тези стъпки губят време, време, което би могло да се използва за изпълняване на твоето татекреуде. Ае еут-елои не възпрепятстват потока.
Рамон сви рамене.
- Не мога да ям твоята храна, чудовище, а тези не мога да ги ям сурови. - Вдигна трупчетата и ги огледа. За миг всичко му се стори нелепо и отвратително, а никога не му бе изглеждало така. Взря се в гордитата в ръката си, после в самата ръка, лепкава от тъмната кръв, и смътното чувство за нещо нередно, с което се беше борил цялата сутрин, отново се усили.
'Бягащият ловец', Джордж Мартин@ brainjuice
Още едно не/съвпадение?!?
