Ето един от миналата година.
Бяхме с един пич по планините и нещо бях гладен а той набра некви гъби викам поне малко ше си хапна да не ми стане тежко.Нямахме храна ,не за друго.Хапвам съвсем минимално количество и нищо ми няма,после набарах некви джанки и пак ядох – нищо ми няма.Пих планинска вода пак нищо ми няма.Стигнахме до тях след няколко часа и направих огромната грешка да хапна супа със сякви Зеленчуци и малко олио и да пия
хлорирана вода от чешмата.Ядох и някъв чесън който не беше класическия ,а някъв леко дразнещ стомаха.
Просто хлорирана вода със олио и сякви трудно смилаеми зеленчуци на фона на суровите гъби - нема такъв дискомфорт просто.Тръгвам си за вкъщи и изобщо не мога да паза равновесие по улиците.Или по-скоро за да паза равновесие тряа пстоянно да си държъ силно стегнат стомаха,а па бяхме ходили доста километри и умората не ми позволяваше особено да стойъ
постоянно стегнат.Чакам рейс на една спирка викам забрави направо си лягам
до спирката,вместо постоянно да се напъвам - сички пейки бяха заети.
Дойде некъв да ме пита кво ми е и измънках че съм ял нещо развалено и той не знам кво звъня там на линейка ли не знам.Мина още време викам си, докато ви чакам то ше ми мине.Стегнах се пак целия колкото да мога да се качъ на рейса.И те чакай чакай
не може така обадили сме се на бърза помощ.Ръчнах се в рейса и си лягам на една двойна седалка,поедно време някой е казал на шофьора и той дойде до мене .Вика докъде пътуваш ше издържиш ли.Викам
има изгледи ,нещо от сорта,най-вероятно.
Къщата ми е на десетки километри от софия,стигам до автогарата викам айде ше полегна още малко да поразмине,не мога и вода да пия да размине по-бързо,че единствено си налях хлорирана,а ако бях пил още от нея
да бях умрял.Всъщност щеше да ме оправи топла вода ,ама не се сетих да помола някой по кафетата да ми прави топла вода. А за минерална се сетих но грам не ми се занимаваше Тъкмо се канех да си хвана рейса за извън софия - и
ме почна и стабилно разстойство.Цялата автогара станА
у разстройство,на доста централно място не беше до самите рейсове но беше на двайсе метра от
едно кръстовище.Странно но доста добре беше че никви куки не минаха или нещо подобно,понеже бях абсолютна картинка
търкалям се по софия и осирам.Само като минеше някой,размърдвах нещо ръка крак да не ме
помислат за умрял.Докато се мотам и си лежъ и от време навреме
серъ, си изпуснах сички рейсове за към къщи.Единствения вариант беше един рейс който спира на петнайсе километра от къщата ми.Вмъкнах се залитайки в него, лягам си, хубаво че не беше пълен че толко място да заемам не е добре в такъв случай.Като слязох дискомфорта съвсем ми отмина,обаче разстойството ме почна здраво вече.Викам си тия петнайсе километра да спирам да серъ през две минути
е нема да стане просто.
Директно си серъ в движение и без тва излизаше само вода от гъзъ ,
никви лайна.И без тва съм що-годе близо до къщи и
нямам никакви контакти с хора,никви рейсове.Е тия петнайсе километра ги направих целите
в лайняна кисела вода.
По едно време от движението на баджаците плюс киселата течност как
почна да ме щипе зверски едвам се замъкнах.Яко ми се протри кожата.Тряаше километри наред да вървъ разкрачен и така ме заболя гърбъ че тряаше през петнайсе минути да си лягам за малко на пътя.
И на-а-а-й накраясе ступордисах в къщата от гъбите ,олиото,хлора и зеленчуците и следа нямаше ,ама от преумора едва се държах на крака.Ае приятно четене
и препрочитане......................................................................................
.
, защо не се спази Наредба номер 1??????????
