Search found 5 matches: за думата котки във форума, 4 от които мои > оттам и темата.

- Обичате ли котките?
- Мразите ли котките?
- Смятате ли, че те са необикновени?
- Котката ви заглежда ли се внезапно и с интензитет в напълно празно място някъде по средата на тавана?
- Възможно ли е котките да са извънземни/другоизмерни същества, изгубили пътя към дома, който сега търсят във всички кутии, шкафове, гардероби?
- Изчезва ли безследно котката ви понякога в напълно заключеното жилище, докарвайки ви до лудост и молби, само за да излезе безшумно отнякъде когато реши, че ви стига?
- Имате ли комарни мрежи на прозорците и терасите си, ако имате котак и живеете над 3-тия етаж?
- Снимки на котката, която ви притежава?

Spam welcome.

Аз нямам котка но майка ми и сестра ми имат и са много луди по нея... явно е обща болест...
Та това което са ми казвали е, че сякаш котките усещат като ти има нещо и идват и сядат в теб докато извлекат негативната енергия... даже и ако те боли някъде нещо се допират точно до него.. вярно или не - определено са същества с доста мистична аура и не случайно египтяните са ги почитали.
А според мен едно време расите са имали много повече знания за наричаната днес свръхестествена област, така че явно е имало защо египтяните да са имали това отношение...
Само с едно не съм съгласен - че всичко мистично или свръхестествено се нарича или причислява към идеята за извънземни.... самата Земя е доста мистична и без да има извънземни на нея

Хммм... Самотна темичка. Е, аз ще си водя монолог тогава, пък дано някой се включи.

Котките ме възхищават. Елегантни, напълно самопочистващи се системи, независими, своенравни. Котката идва да се погали само когато тя пожелае, правейки тези моменти особено ценни. Мога да наблюдавам котак дълго време - олицетворение на перфектността и изящността.

Уличните котаци не отговарят изцяло на горното описание, защото средата им е мръсна. Но, поставени в чисти условия, се прераждат точно в гореописаните изискани същества.

Един много липсващ член на нашето семейство:

Току-що видях, че има тема 'Pets', но поне няма да я спамя, ако има конкретна тема 'котки'.

Аз този уикенд се влюбих...

Добре, че се насилих да приложа правилото да ги прибирам само ако са в смъртна опасност.

Понеже вече имам пет...

Това катранено-черно зеленооко чудо беше на Градешките минерални бани, излегнато на плочата над топлия извор, и беше най-сладурското коте, което съм виждала от известно време. Беше елегантно като статуетка!! Имаше нереални зелено-сини очи, които светеха като фенери!! Не исках да снимам със светкавица, за да не изгубя очите му, и затова снимките не са на фокус.

Не знам как ме откопчиха от него...

ти май си влюбена в тях, защото виждаш себе си в очите им?

Ако правилно те разбирам, отговорът е - има много начини да се изрази евентуална самовлюбеност, без да се прибягва към животни..



[EDIT] Към читателите на тaзи монологовa тема, ако има такива, хехе - постът на dapsycho се отнася към снимки, които махам, за да не водят към други идеи.

ехх ама и аз как винаги успявам да се изразя толкова многозначно... не, нямах предвид нарцисизъм.... просто имаш същите очи като на котките А и не си ли чувала за кучетата например че приличат на стопаните си... аз много пъти съм наблюдавал този "феномен" и донякъде го наблюдавам и при теб... но нямах предвид това, което ти си помисли... даже знам и друго - ако искаш да те обичат - вземи си куче, ако искаш да обичаш - вземи си котка.. затова и аз повече харесвам котките и горния ми пост може да се тълкува и като непохватен комплимент

Аха.. ок.. е, аз ги махнах. Щот съм си нарцис, ама да не е на всеослушание. А снимките ги сложих да се види как съм се вкопчила в нещото. Бях вкопчена цяла вечер, то ми спа в леглото, и после цяла сутрин пак бях вкопчена.

Аха всичко ше си кажеш

Няма ли друг човек, който да се радва на котараци?

Ми аз имам вкъщи на Бобов дол, един котарак и една котка - майка и син са.
Преди имахме един оранжев красавец - Йода, обаче го сгазиха.
После подслонихме тея двете котета.
Едната и казваме Кипрата - щото много се чисти, а пък на сина й - Ботушарко - защото почти целия е черен, само малко от главата и точно на краката е бял - като с ботуши.