В крайна сметка май говорим за едно и също, но поставяме акцента върху различни аспекти от него и не можем да се разберем.
Това, което просто исках да кажа в случая с Фейсбук е, че Фейсбук е просто една компания. Като Мтел, само че малко по-голяма (и по-жалка)

Не е Големият брат на Оруел, нито Мрачният владетел на Толкин. Достатъчно е, ако нарушават съществуващите закони за коректни и етични взаимоотношения с клиента, да бъдат гонени по този начин. Това напълно стига да ги съсипе, ако някъде сбъркат. А, ако не нарушават тези закони, потребителите не бива да се сърдят, че доброволно си казват всичко и не четат дребните букви.

Че чак и да претендираме защо имало лайк бутони, пък нямало дислайк, какво било това сръчкване и не може ли социалните мрежи да проявяват малко по-добър вкус. Ами ако нещо не е изрично забранено от закона, значи е позволено. Обратното е вече нагазване в истинския Оруел...
А иначе:
vordhosbn wrote:
Не разбрах точно за какво нещо в центъра на София става въпрос...
Иначе не съм бил в Кристияния, но от това което съм чел за това място, по-скоро имам впечатлението че местната общност там работи за себе си въпреки правителството на Дания и силовите му структури, а не благодарение на тях. Ако беше обратното - цяла Дания щеше да е като Кристияния, нали?
Става въпрос за това може ли да има подобно нещо като комуната Кристияния в центъра на София или не.
Мислели сме си го това с приятели: точно срещу Парламента, малко преди подлеза на "Ялта", имаше една прекрасна изоставена сграда, бившето китайско посолство (вече някой го взе и го ремонтира). Чудехме се какво би могло да стане, ако я скуот-нем и започнем да провеждаме там безплатни партита и концерти на ъндърграунд музика и да отглеждаме и продаваме трева в нея.
Горе-долу това е, което се е случило с Кристияния в центъра на Копенхаген, и като бях там да го видя не усетих никакъв натиск от страна на държавата, макар че си личеше напрежението от конфликтите с премиер министъра по плакатите, разлепени навсякъде. Но Кристияния съществува повече от 30 години! За което време дори успяха да си издействат легален статут от датското правителство.
Сега ще ти кажа какво ще стане, ако направим същото в центъра на София. Медиите ще образуват морална паника, а полицията още на втората седмица ще ни изнесе с палки, шутове и, ако много знаем, с БТР-и. И всичко това под ръкоплясканията на целокупното гражданство, притеснено от "наркоманите", дошли в града да зарибят, надрусат и изнасилят нашите дъщери!
Тук не сме готови за социален експеримент като онзи в Дания или на други места по света. Обществото не е дозряло и не знам дали изобщо някога ще дозрее. Няма критична маса от хора, които да осъществят подобно скуот-ване, на първо място. Освен това няма критична маса от хора, които са готови да го преглътнат, да живеят с него, дори да не са съгласни с идеите му, и да не искат твърда ръка и танковете да дойдат. Съответно и властта ни е такава, и полицията ни е такава, каквато заслужаваме...
Така че според мен да се твърди, че, видиш ли, навсякъде е еднакво и навсякъде държавата, властта и обществото са едни и същи, е малко повърхностно и опростява нещата. Очевидно не навсякъде е едно и също и за много неща, които може да минат в Дания, Холандия, Люксембург или Чехия, тука бият лошо. Буквално.
Нещата не са толкова прости и проблемът е в главите на хората. Той е духовен, душевен и манталитетен.
В един идеален свят според мен днешният формат на националните държави няма да съществува. Ще има конфедерации от независими общности подобни на швейцарските кантони или оригиналните (!) американски щати.
Само че преди да почнем да се борим за тоя идеален свят първо трябва България поне малко от малко да се приближи до Дания, все така оставайки в рамките на парламентарната демокрация от западен тип. Това значи да се борим преди всичко със себе си и собствената си психика, която все ни влече към авторитарност.
vordhosbn wrote:
Гражданина като елемент от социалната структура на една държава е нещо различно от личността и нейните интереси, но не бих искал да демагогствам излишно в тази посока.
Гражданинът е "аватар" на личността в света на социалните взаимоотношения. Ако има разминаване между изконните права на личността (с които всички хора се раждаме и те са неотчуждими) и правата и интересите на гражданина - значи на държавното устройство нещо не му е наред и то трябва да бъде сменено. Ако се наложи - и с павета и коктейли "Молотов".

В тоя смисъл напълно съм съгласен с това, което казваш за радикалните решения на радикалните проблеми.
Относно другото в поста ти - не, не вярвам в колективния интерес, който е по-голям и по-различен от всички индивидуални. Също така не вярвам в независимото съществуване и отделния живот на меми като "държава". В центъра на всичко е индивидът, неговите желания, неговите права и неговите интереси. Те биват ограничавани единствено от правата и интересите на всеки останал индивид. Моето желание да те ударя без причина свършва там, където започва твоето право да не търпиш физически мъчения. "Държава" се нарича този договор между нас двамата, с който аз се съгласявам да не те удрям и ограбвам, ако не ме удряш и ограбваш и ти.
Всичко останало е илюзия, призрак и дим.
В това число и колективните идентификации. Винаги, когато има масово движение, има и стаден инстинкт, появява се и нетърпимост към хора с различни ценности, появяват се и фигури, които знаят как да манипулират движението в своя полза. За две години живот сред калифорнийските хипита (1967-1969), уж възприемайки техните ценности за мир, любов и промяна в света (!), Чарлз Менсън успява да превърне поне 10 от членовете на своята комуна в социопати убийци, които наръгват бременни жени с нож в корема и пишат Pigs с кръвта им по стените. За да дойде по-бързо царството на мир и любов на земята...
Щом това е възможно да стане, значи всичко е възможно да стане! И няма защо да се учудваме как се е изродила идеята за демокрация, защо има фанатизирани комунисти, как от "Обичай ближния си" се е стигнало до Кръстоносните походи и Инквизицията и какво е направило Културната революция в Китай така успешна (а това е революция на младите, на тийнейджърите, започнала почти като в парчето на Пинк Флойд Another Brick in the Wall с протест срещу закостенелите учители).
Така че не възлагам особена надежда за промяна и на разните движения и прочие. Известно е, че всички, и въобще всичко в света, сме едно. Но това на (мета)физично ниво. На социално ниво вярвам само в свободното общуване на индивид с индивида. Над тях е само небето, както пееше Поетът.
