Не знам дали следите пресата,но на 28 юни във в-к "Труд" бе публикувано
интервю с г-н Брезоев (бащата на Ани),в което той разказва за случилото
се на 31 май,хода на делото до момента и това че вероятността да бъде оправдан шофьора,
отнел живота на Ани,е твърде голяма.
Преди да прочета това интервю не си бях задавал въпроса кой е извършителя,но като разбрах
че е полицай ме срба страшен яд.Просто е пълен парадокс хората ,на които е поверено
опазването на реда и сигурността на населението да са такива идиоти(може би не всички,но доволна част от тях).
Дори вземете за пример "вездесъщия" Бойко Борисов,който катастрофира тия дни...какво да говорим повече.
Бих искал да помоля хората,които имат информация за делото да напишат 2-3 реда,когато излязат резултатите.
Не че това ще върне Ани или ще намали броя на ранените и убитите по пътищата,но поне ще покаже дали
сме си все същата корумпирана държава,прокламираща лозунги от рода "Да опазим децата" след трагедии
като Индиго,Лим и т.н.

ми ако можем да помогнем с нещо нека да помогнем, не може поредния убиец да се измъкне безнаказан.. ако някой знае нещо з ахода на делото нека да сподели

това е...

За сведение на тези, които не са могли да прочетат навреме статията на Ани Заркова във в. "Труд" от 28.06.2005 г. - ето я дословно.
Моля не се възползвайте засега от ваши контакти с медии, защото може да стане по-сложно за родителите и да използват адвокатски хватки срещу тях. Ако имате идеи да помогнете, първо се допитайте до бащата.

Дъщеря ми е мъртва. Боя се, че ще я обвинят за това
(ТРУД) - 2005/6/28

31 май 2005 г., 10 часа вечерта. Двама влюбени прегърнати пресичат столичния булевард "Цариградско шосе". Пръска дъжд, но по лицата им личи, че те усещат no-скоро валежа на щастие. Крачат бавно, събрали света под един пъстър чадър.
Точно тогава смъртта връхлетява девойката. Животът й отнася мигновено един забързан ситроен.
"Катастрофата стана съвсем изневиделица", ще изплаче по-късно младежът. След като се събуди в "Пирогов" осакатен.
"Приятелката му е жертва на убийство по непредпазливост", коментират полицаи от СДВР. Те знаят, че неволният убиец е техен колега. И не са особено словоохотливи. Свиват рамене и когато ги питаш защо пътното произшествие остава дълго време неизвестно за пресата.
"Боя се, че за смъртта на дъщеря ми няма да има наказан", предвижда пребледнял бащата в траур.
Поместваме (виж по-долу) опасенията, които той има за провал на разследването. Надеждата ни е те да не се потвърдят в съдебната практика.

Казвам се Владимир Брезоев. Експерт бях в 39-ия парламент. Съпругата ми е преподавателка в Университета по национално и световно стопанство (УНСС). Там беше студентка и дъщеря ми Ани. Специалността й беше "Международни икономически отношения". Ние имаме и един син на 16 години.
Сега разбирам колко щастливо семейство сме били. А днес...Много слабо ще бъде да кажа, че съм един изключително нещастен баща.
Така е от 31 май вечерта.
Към единайсет и пет ми позвъниха вкъщи от "Пирогов": "Дъщеря ви е в тежко състояние. След катастрофа."
Обаждаше се майката на момчето, с което Ани е била, когато ги е блъснала онази кола. Те дружеха от около година. Движеха се в един и същ приятелски кръг. В него бяха все добри деца. Всичките ги опознах, обаче със закъснение... чак след като с Ани се случи най-страшното. Те са привърженици на едно направление на електронната музика. Много са чувствителни, интелигентни. Музиката, която обичат, има особено, философско значение. Дъщеря ми композираше, импровизираше... Как съжалявам, че не съм говорил повече с нея приживе!... Но тя бе дете, което не създава проблеми. Способна беше, трудолюбива, умерена. Всичко ще премисли, ще планира, ще подреди: от подготовката на уроците и заниманието и с музика до най-простото пресичане на улицата... Така разумна е била и в последните минути от живота си, сигурен съм. И не искам някой да й вмени вината за собствената й смърт.
Кръвта й изтича до капка
Та в онази страшна нощ се втурнахме с жена ми към болницата. Направихме невероятни, безсмислени усилия да спасим живота на дъщеря ни. Не искахме да вярваме на лекарите, които ни казаха, че положението е безнадеждно - че от тежката катастрофа тя има кръвозагуба около 70 процента. Направиха й животоспасяваща операция. Но част от вътрешните органи продължиха да кървят. Наложи се да я "отворят" втори път. И тогава кръвта й изтече на 100% .
Отиде си на 5 юни. Още не проумявам, че е завинаги.
Дълго време мина, преди да се съвзема и да разпитам приятеля й: как стана нещастието?
Двамата тръгнали от паметника на Съветската армия да пресичат булеварда, срещу турското консулство. Целта им била да стигнат до маршрутката, с която Ани редовно се прибираше вкъщи. Не бързали. Имали още 15 минути по разписание. Валяло. Преди да стъпят на платното, те изчакали да мине приливът на дъжда. Огледали се. Наблизо нямало коли, като изключим спрените
на светофара на кръстовището пред Ректората. Тръгнали спокойно, с умерена крачка. Той носел чадъра в лявата си ръка, а с дясната бил прегърнал Ани през рамото.
Точно тогава ги блъснал един ситроен. По-късно разбрах: той бил с полицай зад волана... От удара тялото на дъщеря ми прелетяло 6 - цели шест! - метра. На момчето пък му се строшил кракът. От болката паднало веднага в безсъзнание. И не помни точно: що и как е станало. Тук трябва да кажа, че дъщеря ми никога не е пила, пушила или злоупотребявала с каквото и да било. Напълно трезвен е бил и приятелят й. Пресичали са предпазливо. Вярно, не са били на пешеходна пътека. Но и дума не може да става, че са връхлетели като несвестни върху някаква кола. А в този смисъл - изглежда - се защитава шофьорът.
Разследването - при военни магистрати
Случаят се изяснява от военен следовател. Тъй като шофьорът е сержант от МВР. Охранявал президентството. Не го познавам. Тръпки ме побиват като си помисля, че може да го видя на живо.
Но видях колата му. На паркинга пред партийния дом. Познах я по стъклото. То е счупено на височината на моята Ани. Сигурно се е ударила в него с главичката си...Като го казвам, душата ми се скъса на две...
Разгледах колата и на другия ден: тя е. Няма грешка. Същата кола. Зловещата!
Но защо е тук?!- недоумявах. Нима не трябва да е някъде на отговорно пазене ? Та тя е доказателство в разследването. Не трябва л.и от нея - примерно - да се вземе ДНК материал? Не е ли нужна на експертите, за да разгледат пораженията?...
При това ежедневното й паркиране до президентството означава, че полицаят, който погуби момичето ми, си ходи - както обикновено, на работа. И му плащат -забележете! - да пази реда. И си шофира даже, все едно че нищо не се е случило!
Като е тъй, запитах се: дали ще има справедливост по делото за смъртта на моята дъщеря? Дали някой няма да манипулира разследването, за да вмени на
мъртвата вина?
Ангажирах адвокатка. Тя ми обясни, че разследващите няма лесно да стигнат до истината.
Валяло е по време на и след катастрофата. И са измити всякакви следи. Няма дири от гуми, не може да се измери спирачният път, трудно е да се определи точното място на сблъсъка. Разчита се на опитността и почтеността на експертите. И на показанията на свидетелите от две минаващи покрай местопроизшествието леки коли.
...Всичките ми подозрения се потвърдиха като чух, че някои от очевидците са променили вече първоначалните си показания в полза на шофьора. Заявили, че Ани и момчето са тичали, пресичайки и че са се появили от посока, точно противоположна на действителната.
Разговарях с хора като мен - чиито близки са загинали при катастрофи. И разбрах, че е едва ли не редовна практика на правораздаването да се прехвърля цялата вина на загиналите. Такава стькмистика е вероятно още по-възможна, ако обвиняемият е полицай. Посъветвах се със специалисти по пътните произшествия. Според тях тялото на детето ми нямаше да излети на метри, ако ситроенът, който го е блъснал, се е движил със скорост до 60 км/час. Освен това е явно, че шофьорът е карал с отклонено от нещо внимание. Инак как да не забележи двамата пресичащи младежи?! Аз знам, че дъщеря ми няма да се върне, ако ще шофьорът да изгние в затвора. Обаче искам справедливост. Тъй като тя е нужна за живите.... И моля всички: припомнете си и за "Лим" и за "Индиго". И затова как още се точат процесите. И ми кажете: не ли е масовата безнаказаност, която отвори в България толкова много детски гробове?

Вместо заключение: "Труд" няма как да узнае със сигурност на този етап дали опасенията на опечаления баща, че няма да дочака справедливост, са основателни. Делото е още зад завесата на следствената тайна. Обнадеждаващото е, че папките са на бюрата на опитни военни магистрати. Те могат, ако искат, да отсеят и отстранят всякакви опити за манипулации.


Автор: Анна ЗАРКОВА

Когато го чета това гърдите ми се изпълват с бодежи,колкото повече продалжавам и очите ми се насалзяват толкова повече разбирам,че е нужно да се вземат сериозни мерки по случилото се.НО как, как забога след като сичко е толкова деликатно,аз само си казвам някакво импровизирано обобщително мнение, а онзи Убиец наричащ се полицаи си шири гъза наляво надясно,системата е толкова сложна и объркана,че и да искаш да направиш нещо тя ще те смачка,ако зависеше от мен този господин бих до гръмнал.Пишеики ги тези редове се изпулвам със гняв и мъка.Чувствам се като идиот които си седи пред компютъра и нищо неправи,а искам да не е така .

Бррр!!..

на полицая-убиец му пожелавам да живее оше 99 години, ама да не кара нищо друго освен инвалидна коли4ка!..

не 4е ако го осъдят на 6 години(от които ще лежи 3) вместо условно е голяма файда, но все-пак, правена ли му е алкохолна проба в нощта на катастрофата?
а експертиза за скоростта на колата правена ли е? притекъл ли се е на помощ или се е опитал да избяга? дори на един от тези въпроси да се докаже 4е е сгафил бибило достатъ4но, за да полу4и ефективна присъда, но не е гаранция, а и не това е най-важното..

Az ako bqh na mqstoto na ba6tata na Ani 6tqh da go UBIQ tozi policai.

слабо..
така би му отнел възможността да носи товара на живота и евентуално и той да надживее детето си един ден. не мисля , 4е може по кофти нещо да му се слу4и на 4овек на тоя свят, независимо на колко е години.


едит тука малко се налага, Оми, моля..

True

Може би първо трябва да се разбере какъв е човекът, какво представлява. Предполагам, че веднага ще стане ясно дали наистина е виновен... Тогава можем да му вгорчим живота, не е много трудно... Така че сам да пожелае да си получи заслуженото...

Вече един месец от както знам за инцидента (меко казано) и трябва да ви кажа, че макар и да не успяхме да се запознаеме лично с Ани, скърбя заедно с вас! Aluin ми разказа какъв невероятен и ценен човек е била Ани (лека и пръст!) и колко е тежка загубата и за всички, които са я познавали. Доста често си мисля за тежката загуба и болката... не искам да си представям дори какво е на родителите и, на приятеля и, на близките и, на вас ... Вероятно болката е непоносима...тук думите свършват... жалко е че толкова млади някои от вас разбраха за преходностите в живота, но това е неизбежно в реалностите на една държава като "България"....

Когато бях малък на 6 години (1982) пресичайки улицата пред нас в центъра на София зад завоя с около 100км/ч ме блъсна един Мерцедес Бенц с дипломатически номер. Аз съответно излетях на около 5-6 метра и прекарах после 15 дена в Пирогов, но на мен ми се размина...Водиха ме после в полицията да дам показания ... там беше и въпросния дипломат, който ми даде едно шоколадче, което майка ми изхвърли в кошчето, влезна в стаята за разпит и след 15 минути го пуснаха... Още си спомням как излезна усмихнат от стаята доволен, че едва не утрепал едно малко момче в чужда страна и му се разминало, но живота е пълен с несправедливости, а и тогава бяха малко по други времената. Всеки ден почти по 2 пъти пътувам по Цариградско шосе, по всяко време на денонощието и така от 6-7 години....трябва да ви кажа, че на няколко пъти ми се размина и съм ставал свидетел на много тежки катастрофи, някои от които с фатален край буквално пред очите ми...Сигурно над 100 души умират там на година.


Манталитета на Софийския шофьор и на Българина
Страда от голям недостиг на толерантност...толерантност в отношенията, толерантност по пътищата. Манталитета на полицая представляващ закона е че той е над закона, нещо като недосегаемите. Закона го пази в лицето на неговите колеги, в лицето на изпълнителната и съдебната власт, дори когато отнема живот с частния си автомобил. Той ще си плати където трябва и в най-лошия случай ще му се размине леко. Как ще живее този човек? Лесно. Както живеят КАТ-аджиите по пътищата взимащи рекет и изкарвайки по няколко заплати на вечер. Как ще ги харчат тези пари? Лесно. Е какво излиза от цялата работа... реалността! Как можем да променим тази реалност? Като не стоим безучастни. Какво да направим?
Насилието поражда насилие, това нито ще върне Ани, нито ще отмъстим за нея, нито ще решим проблемите. В най добрия случай ще съсипеме живота на въпросния служител на СДВР и какво? Керванът си върви, кучетата си лаят. Тогава Безсилни ли сме ние? НЕ. Как може да противодействаме? Чрез медиите, като се даде гласност на проблема и се надяваме, че ще има поне един човек в тази система, който да си представи, че това би могло да са неговите деца на пътя и да си свърши съвестно работата. НО ... Вероятно в момента семейството скърби и още изживява тежкия удар и огромната загуба, след първоначалния шок обикновенно идва постравматичния стрес и т.н.т с две думи на хората им е неуписуемо тежко, затова ще се въздържа от предложение за генериране на медиен шум, но ако все пак има някакъв начин да помогнем, нека семейството да знае, че стоим зад него и бихме помогнали с каквото можем!

Забравих да се логна долу ми има координатите...

Справедливост на този свят за нас няма и това е трябва да е ясно на всички , справедливостта е за този който може да си я купи другите сме фира и на никой не му пука за нас . Медиите също използват трагедиите на хората да си попълнат броя и след това забравят за всичко .Единственият начин да се съпротивляваме е да сме обединени и да се подкрепяме тези които сме по различни . Да се мисли злото на някой е излишно само се вреди на себе си , на другият така или иначе нищо няма да му стане каквото и да мислиш за него , а дори и да му стане не знам какво ще промени това , така че пестете енергията си и я използвайте за да подържате вярната кауза и идея .Всяка година със " За Земята " излизаме на протести да се направят пешеходни и вело зони събират се подписи но от 10 години резултат няма , просто на никой не му пука за нас виж ако имаш зад гърбът си партия или спонсор е друго .
Но ако правите нещо подкрепата я имате ( така или иначе действие трябва да има за да напомняме че ни има все още и системата още не ни е претопила) .

всичко се връща!

а между другото, някой да знае, кои са тези свидетели, внезапно променили спомените си?! мисля, че им трябва "опресняване на паметта".. тея хора срам нямат..

1.Имате И моята подкрепа!
2.Силно стоя зад позицията,че "всичко се връща"...няма начин. НО!...признавам си че понякога ме е яд,защото не знам как и кога му се е върнало на "оня"...за да мога да се насладя на "връщането" ...
3.Каузата никога не е загубена...

връща се ама хаотично - toest ako na men mi napraviat zlo i uspeia da generiram poriadu4no koli4estfo zloba f koeto misla sum sposoben nai veroiatno 6e umre niakoe nevinno lape ot nelepa smurt ...ne se zablujdavaite - tfa s naso4vaneto trea si gandalf 4e da stane i pak ne e siurno - tunka rauta si e - ina4e edva li toia sviat 6te6e da e tolkova skapan - za tfa nai dobre naso4ete zlobata si kum tcelia sviat i durjava,semeistfo - eto as naprimer ot mnogo godini nasam se molia za dujd i zemetresenia i sega adski se kefa 6toto znam 4e imam pone edin prust f pove4eto bedstvia koito se slu4vat ;D jalku 4e niama da uspeia da zali4a 4ove6kia rod ...moje bi f drugia jivot ako uspeia da si zapi6a niakude dokude sum stignal