Четох в псс беше писал

вижте тази кака каква статия е написала за скиорите,инцидентите на писти и извън и причините за това..
http://www.monitor.bg/article?id=231498

Тая теменуга какви ги дроби думи нямам. Сигурно хапват от супата с халюциногенни гъби преди да се пускат...
Това е другата статия с нейно участие, от същия източник, със също толкова безумно съдържание...

Един прекрасен Боровец в неделя!

...под лифта на Маркуджиците

Прекрасна Витоша онзи ден. Лале 2 (през Романски)
Страшно много сняг в горите
Продължението на лавината (което излиза в гората отвъд Меча поляна) беше направо приказно.
И заека работи.
Утре пак. После Семково и накрая, надявам се, Банско/Безбог.

Неприятно впечатление ми прави само, че по пътеките в горите се е напълнило с прото-фрийрайдъри, които са абсолютно некадърни, падат, запречват така или иначе тесните пътеки, свличат (което в горска пътека е много по-ужасно престъпление от пистата) и въобще само правят мизерии. Модерно ли е вече да си фрийрайдър или какво не знам, но нека се понаучат малко тия хора преди да правят глупости...

Пешеходци ли свличат по пътеките.Е такива не са ми се случвали,минавали са покрай мене некви които са ми правили впечатление на що-годе адекатни с борда.Никога не са ме блъскали докосвали и тъ нъ.............................................................................................................

Окъпахме се в пудра и приятни емоции на Боровец, напрао чисто чао Ви каам

Нощен преход до Ловна без челници (нарочно)..
На другия ден до езерата без пътека в сняг до кръста и 30км/ч вятър..

Разказа на Орлин и Младен за лавината на 14.02

Здравейте, казвам се Орлин Илиев и от 10тина години съм активен планински водач. Зад гърба си имам 5-6 години доброволна работа като планински спасител и десетки групи в планината, както лятото , така и зимата със ски и снегоходки. Позволявам си да ангажирам вашето внимание с един толкова дълъг разказ, тъй като аз съм потърпевшият от падналата лавина под връх Мусала на 14.02.2010г. Със споделянето на нашия горчиво-безценен опит се надявам донякъде да осмисля направо приятелския урок, който ни даде планината!
Ситуацията
Описана е достатъчно добре от Жоро(Черен), като мога само да прибавя, че основата до която падна дъската беше жълт сняг с видимо по висока температура и скални и тревни участъци.(обстановката от преди 30-40 дни)
Моят разказ
На 14.02.2010г. заедно с моят чест спътник в планината Младен Данков предприехме едно съвсем стандартно изкачване на вр. Мусала с начало Боровец-Х.Мусала-Ледено езеро-върха. Преди нас с кабината тръгнаха Жоро Черен итрима общи познати. След хижата изкачвайки се в началото на „мъжкия” улей се засякохме с връщащата се от върха група на Жоро и обменихме впечатления за условията и тяхното ве състояло се спускане. Продължихме и на заслона бяхме около 14 ч. Имах известни съмнения, затова предложих на Младен да оставим ските на ръба и да качим и слезем върха по обувки. В крайна сметка заедно решихме да качим със ски и да спуснем по следите на предходната група(1ва грешка).
На върха бяхме около 14.30ч. и след кратки приготовления към 14.45ч. застанахмев най-лявата част на билото(поглед отгоре), там където е последния кол от ръба. Спазвайки принципа за самостоятелно спускане аз тръгнах пръв, като целта ми беше да следвам наличните следи и максимално бързо да се прибера в лаво под втория скален пояс.(2ра грешка) Въобще не стигнах до там. На 4-5 завой(15-20 м от началото) склонът пред ските ми, изцяло попадащ в полезрението ми тотално се спука и раздроби. Опитах се да избягам в ляво, но бях подпрян от тръгналият страничен склон и горната маса- тръгнах спонтанно с всичко надолу. Младен крещеше отгоре, а всичко около мен, докъдето виждах се движеше с бучащ звук към ниското.
Дори да звучи нескромно останах пределно мобилизиран изапочнах веднага движения, целящи да остана на повърхността- бутане с вътрешната страна на ръцете и на контрасила изкачване с краката. Не знам колко време е минало, но до свличането ми почти до езерото успях да остана зарит само до гърдите. Отпред за секунда видях големия снежен облак, който се вдигна над Ледено езеро...в следващия момент идващите маси ме закопаха плътно, като цялото им количество ми се стовари в гръб и ме сгъна „ембрионално”. Пред лицето ми имаше съвсем малка кухина, опитах се да мръдна- не можех да поместя дори кутрето си.
Последвалите моменти-чисто психологически - няма да описвам тук. В най-обща хронологична линия бяха: ГНЯВ „прецаках се...тъп,тъп” – МЪКА „изгубих моите хора, всичко” – ПРИМИРЕНИЕ...припаднал съм.
Следващият спомен е, че съм в някаква супер сигурна и ултра приятна среда. Не искам в никакъв случай да я напускам, обаче някой много настойчиво ме вика. Събуждайки се чувам все по отчетливо Младен, който ми крещи, че ме чакат децата и Руми, дърпа ме за презрамките на раницата и ми разтърсва раменете. Вече виждайки осъзнах, че над мене е празно, има небе! Явно адреналинът отново влезе в действие, защото започнах самият аз да помагам в откопаването. Бяха се включили и слезлите от метеорологична та станция Митко и Пламен(благодаря!).
Адреналинът явно ми стигна само за времето, когато съм се чувствал застрашен, тъй като, когато към 16ч. излязох от дупката се върнаха нормалните реакции на тялото и започнах да треперя неудържимо. Младен изрови ските ми(те бяха останали на краката ми през цялото време ), обух ги и се придвижих до помпената станция(ламаринената постройка в ляво от езерото), където Митко беше включил калорифер. Преоблякох всички мои и на Младен сухи дрехи, натъпкаха ме с шоколад и студен чай. Окопитих се психически. Физически се върнах едва към Маркуджика и началото на ски пътя. Спуснахме се до асфалта, където с Младен се прегърнахме и пуснахме по една сълза. И към София...
Моите изводи
Рискът: последните две-три зими относително стабилните и по-лесно предвидими снежни условия, както и безпрепятсвеното минаване на предишната група скиори(между които и Жоро Ч.) до голяма степен снижиха вниманието ми при личната ми преценка за ситуацията. Това доведе до решението(въпреки колебанието)да спуснем от билото, което едва не се оказа фатално. Никога в планината не вярвайте на прецеденти!
До сега смятах, че премереният риск е позитивният баланс между обективните опасности и реалните възможности те да бъдат избегнати. Сега знам, казано на по прост език, че от едната страна е Върхът,Стената,Девственият склон, а от другата си Ти с всичките ти способности и опит, но и Хората, които те чакат долу. Ако ти стиска да ги поставиш в същия риск значи или си преценил всичко, или си моментно оглупял маниак.
Екстремната ситуация:всичко което сме чували, учили или оттренирвали, в подобна свръх ситуация съчетано с адекватно поведение е от огромно значение и върши страхотна работа.
Великата екипировка:лавинен уред, сонда, лопата, каска, очила, раница и може би това, че ските останаха на краката ми ме запазиха „жив за спасяване”- това е истината!
Спасяването: никога няма да мога да проумея шанса, който имах нито неговите параметри, но всичко , което кажа за поведението на Младен ще бъде малко...Благодаря ти приятелю!
Това е. Надявам се поне малко да съм бил полезен. Не спирайте да се обучавате и тренирате само така ще изградим истински отговорно отношение сред хората ходещи в планината, а не чрез дабилните мерки, които се опитват да въведат разни профанизирани държавни институции.
Орлин Илиев


На 14.02.2010г спускахме със ски от вр.Мусала.Бяхме аз/Младен/ и Орлин.От края на въжето/или началото/решихме да влезем по склона спускащ се към Леденото езеро.Орлин беше готов преди мен и тръгна.Разбрахме се аз да спусна след като той спре долу в ляво.Линията на спускане ни беше плътно до дясната страна на скален гръб,не много голям-виждаха се отделни скали.
Орлин направи един-два завоя успоредно на въжето,след което влезе вдясно по склона/до скалния ръб/.След още два-три сравнително къси завоя склона се нацепи и тръгна с него.Часът е бил 14:48-49.Видях,че тръгна и склона вляво,зад скалния ръб,след секунди тръгна и десния/склона над този,който Орлин караше/.Виках силно още в първите секунди,но той също веднага беше усетил ситуацията.Проследих го по склона в лавината,след 100-130м изчезна под снега.Движеха се големи снежни блокове.В момента в който лавината спря/14:50ч/се обадих на Жоро Черния,но беше извън обхват,набрах Цайко/Илиян/.Обясних му мястото и положението.Тръгнах по склона,лавината беше паднала до жълт сняг и скали.2-3 метра след началото на натрупването свалих ските,раницата,извадих
лопатата и пипса и започнах да обикалям,площта беше много голяма.Снегът беше стигнал и част от езерото.Помня,че се виждаше дълга цепнатина по края на езерото.Надявах се първо да видя следа над повърхноста на снега.Бях включил пипса на 15м търсене.Излезе сигнал.Движех се за да определя посоката с най-силен сигнал.Хванах тази посока и при най-ясния сигнал го включих на 2-0м.След най-силния сигнал в това положение на уреда започнах да се оглеждам.Тук искам да отбележа,че без пипса според мен нямах шанс да го открия.При това движение съм разбутал снега и видях върха на щеката.Дръпнах я,но се оказа само горната част/щеката е телескопична/.Започнах бързо да копая,не съм сондирал,предположих че разкопавайки ще видя Орлин.Първо на около 50-60см видях дясната му ръка.Продължих и след малко ударих каската,оставих лопатата и разрових с ръце около главата.Предполагам,че това е станало между 20 и 25мин. от падането на лавината.Орлин не беше в съзнание,бръкнах с пръсти в устата имаше малко сняг.Продължих да разкопавам,успях да отровя снега пред него до кръста.Плеснах го няколко пъти по бузите и го дръпнах силно за раницата.Тогава започна да диша нормално и отвори очи.Вече беше адекватен и отговаряше.Главата му беше на метър под снега.Видях,че от върха слизат двама души/Митко и Пламен/,бяха им се обадили Жоро или ПСС.Около час продължи изравянето,много помогнаха двамата.Благодаря им.Дупката беше над 2 метра.Орлин беше в седнало положение,със ските на крака,лявата му ръка беше леко назад,а дясната почти изправена нагоре.След като го извадихме му дадохме течности и малко храна.Тресеше се,но след половин час на топло/до заслона,в тенекиената помпена станция имаше калорифер/тръгнахме надолу.Лавината го беше свалила до нивото на тази барака-помня,че стигнахме до нея по хоризонтал.Благодаря на Жоро Черния,Цайко,Митко и Пламен.

P.S.Имаше въпрос защо се е стигнало до тази ситуация.
Според мен сбъркахме с преценката на склона.Щом е имало лавина с човек в нея,явно сме сгрешили много.Обстановката наистина е изключително лавиноопасна.Всичко може да тръгне.Радвам се,че завърши благополучно.
Голяма обица на ухото!!!!

Аз не мога да разбера, как всички знаят, че на това място всяка зима има лавини, и въпреки всичко минават от там. Само преди няколко години хижарят на х."Мусала" - Марио загина в лавина.

Това са различни места...в случая става дума буквално от Мусала надолу към заслона и езерето



Лавината е тръгнала от зелената линия надолу, където е спускал въпросния Орлин. Жив и здрав да е....историята много ме докосна и въпреки, че не го познавам лично, много се радвам за благополучни край.

В понеделник отидох до Банско, където се поцепих от каране. Сефте ми е по онези места и си тръгнах променен. Повече на Витоша за каране не ми се ходи. Имаше много, много, много сняг, -3, -4 и слънце. Разбрах, че реално на пудра и по гори не съм карал до сега.
След това за още един ден на Семково, но останах за 5
Освен, че се запознах с доста готини хора, покарах на много приятни места. Вдигнах доста левъли на горския фрийрайд и то със скиори

Влекът на Север-2 е оръжие на Дявола срещу бордистите, чрез ограничаване на репродуктивните им способности

Идушия петък-понеделник, надявам се най-после Безбог или отново Рилски (според снега). Ще има и местенце в кола, ако някой има интерес.

Какво е „челници“.

30км/ч или 30м/с.Първото не е чак толкова зле.

Тая тема за зимните спортове е истинска красота за четене.Естествено предполагам само за тези които ходат яко насам натам..............................................................................................

Това са "челници"



Иначе днес скокнахме до Ястребец, отидохме към 9 и 30...към 11 решихме да си продадем картите, защото пистите бяха зверски заледени особено в горните части, а в гората беше абсурд да се кара. Преустановявам карането до следващия по-обилен валеж (на сняг)

Такова нещо ми не требе.Освен в непозната планина загубен в тъмното... евентуално.По-добро осветление е някоя друга спешъл гъбка.Хапвам и включвам инфрачервеното зрение...........................................................................................................

Спешъл гъбка в буря в гората вечер/нощем няма да ти е много полезна, да. Това си е сървайвал инструмент, и без него не бива да се припарва сред природата. Може да не се ползва, по желание, но е задължително да го има.

Всички приятели на планината и зимните спортове на състезание по спускане с каяк в сняг. Заповядайте на 28.02.2010 г. в 10,30 ч. в местнoстта „Голи връх” на Витоша. Състезанието ще се проведе на малката ски писта над горната лифтова станция на седалков лифт Драгалевци.

Зима е, в реките е студено. Всички любители на водните спортове са снежните склонове. Лодките са прибрани и чакат пролетта. Греблата събират прах. Караме ски, сноуборд, кайт, но си помислихме, че всъщност снегът е само агрегатно състояние на водата. Затова извадихме лодките и пробвахме един воден спорт в зимни условия.

Снежният каяк, наричан сноуяк, събира все повече почитатели по света. От няколко години се провежда и световна купа по сноуяк. http://www.youtube.com/watch?v=bDyYToVP ... re=related

За първи път и в България ще покажем, че да караш каяк на сняг е едновременно забавно изживяване сред природата и истински спорт. Състезанието ще се проведе по специално подготвено и обезопасено трасе.
Ще има топъл чай за всеки, който си донесе чаша (за да не оставим след себе си купчина пластмасови боклуци), без значение дали участва, идва като зрител, или минава случайно.

В състезанието може да участва всеки, който разполага с каяк за бързи води, гребло и каска. Ще бъде осигурена екипировка и за ентусиастите, които не разполагат с такава, но искат да опитат сноуяк. Участниците трябва да имат планинска здравна застраховка и каска по време на спускането. След състезанието ще бъдат излъчени трима победители сред мъжете и три сред жените, според класирането за скоростно спускане и един победител за най-атрактивно спускане.
Таксата за участие е 5 лв.

Записване: Срок 25-ти февруари 2010 на телефони: 0887 77 13 00 и 0889 21 90 61
или с писмо до нас, изпратено на ел. поща: poshta@tudurinibros.org

Програма:
8.30 ч - среща в на площада в центъра на Драгалевци, транспорт на каяците.
За да не предизвикваме качване на автомобили в планината в почивен ден, поемаме ангажимент за транспорт на лодките на всички участници до разклона за м. „Голи връх”
9 -10.45 ч - запознаване с трасето, трeнировки
11 ч – старт
14 ч – награждаване, парти с музика.

За повече информация – http://www.tudurinibros.org,
0887 77 13 00 – Ясен Желязков,
0889 21 90 61 – Дамян Кирилов

Е то ако ше се носи ,по-добре да се ползва.Въпроса е да не се носи.За витоша и рила няма нужда от осветление,особено на витоша се едно съм на орлов мост - светлинното отражение от софия е много силно.В родопите е интересно когато няма луна и е облачно - просто почти няма откъде да има светлина.За там си е просто необходим челник...................................................................................................

На Витоша малко над Симеоново е много осветено през нощта. Но след Алеко вече, си е като всяка друга планина. Никога не е излишно човек да е подготвен и да има избор. Челника си е задължително нещо, въпреки че не винаги е използваемо.
Веднъж, като правех нощен преход през Витоша, ми трябваха 2 часа лутане с челника в мъглата за да разбера, че ако го изключа и оставя очите си да се аклиматизират, ще виждам по-добре.
Обаче в повечето случеи, светлината си е доста полезно нещо, а и не бива да се подхожда лекомислено към която и да е част от екипировката.