Мерси за изчерпателната информация, Алуйн
.
Този фестивал през 2002-ра беше едно от най-големите приключения в живота ми. Плана беше да отида само за три четири дни и да се върна обратно във Frankfurt, ама направих едно двуседмично пътешествие първо в Косово горе по планините заедно с Кони Лава 303 и още няколко момичета и после в Кроатя в една вила на морето в Дубровник заедно със Стефан Лудлей и други хора.
Беше също така едно пътешествие което наистина ми отвори очите. Аз си мислех че там войната е вече отминала и че няма никакви остански от това време и изобщо не бях подготвена за изпитанията , които ме очакваха в Косово. Заминах сама с автобус от Frankfurt до Београд и смятах че няма да е никакъв проблем да стигна от Београд до бившите военни територии в Косово. Обаче се оказа че съм сгрешила и посред нощ се озовах в един американски военен център , където ме разпитваха и искаха да ме задържат за няколко дни като политически затворник. Просто не мога да ти опиша какво изживях в тези минути. Цялата работа беше , че не искаха да ме пуснат да премина моста, които разделя Косово от Сербя. За щастие не са ме били или нещо такова, но ме държаха в една тъмница леле невероятни истории. Както и да е , имаше един немски военоначалник, с които съвсем леко пофлиртувах и той ме пусна да премина в Косово. Обаче нямаше никакъв превоз до фестивала и се наложи да взема такси с последните си пари. И така се озовах на фестивала без пукната стотинка в някво невероятно мизерно настроение. На всичко отгоре се оказа че това не е траnce фестивал и имаше доста майнстреам музиканти.
Както и да е , малко ме беше страх че няма да има как да се прибера обратно в Германия без пукната стотинка и се канех да хващам стоп от Косово към Австрия, но Стефан Лудлей с когото се познавахме от преди това ме взе заедно с тях в тази вила на морето в Кроатя. А Аура замина на един световен фестивал за Jонгльори и fireperformance в Италия заедно с още един познат от Америка. От тогава не съм я виждала. Другите български музиканти също не съм ги виждала от тогава. Аз дори и на самия фестивал нямах кой знае каква възможност да се видя с тях (като се изключи едно кафе с @flange) защото трябваше да помагам за организацията на фестивала. Имаше доста социална работа да се свърши, например разни активитиес за деца, както и доста работа по построяването и по усигорияването на храна и вода. Валя много дъжд, всичко беше калища и мизерия. Музикантите бяха по-голямата част от времето в едно студио долу в града, където записваха музика, включително и българските музиканти. Samodelia също бяха там. Аз се въртях през повечето от времето на територията на фестивала горе, където бяха и нормалните посетители от Косово както и разни борци за мир от цял свят. Завързаха се много приятелства които за пръв път ми показаха че мога да си общувам нормално и с хора, които не си падат по транце.
Условията бяха мизерни , но такива условия каляват духа
.
Мисля че имаше едно момиче, което беше се появило само за малко обаче не остана ами замина за някакъв друг фестивал. Това ти ли беше?
След фестивала отидохме с Цонни Лава 303 горе в планините в една изоставена къща и се наслаждавахме на гледката и на самотата. Хората навсякъде бяха много изплашени и стресирани заради войната. Беше наистина тъжно.....Никога няма да го забравя.
