Интелигентното оцеляване на планетата земя може да бъде прекрасно лично и мандалскодуховно изкуство.
Нормално е да прекараш време в стадия на the fool, през това минава почти всеки магьосник. Да се луташ във вселенския енергиен океан на тук и сега със лодка със спуснати платна докато е нещо ново и забавно е прекрасно събуждане, но все пак
не забравяй, че си ги спуснал защото обществото не те е научило как да го управляваш правилно.
Те са ти казали, че платноходство е лошо и често "нелегално", че трябва да се прикачиш към масовия фарватер, към корабните въжета на огромния разпадащ се петролен влекач, и в замяна на твоите ресурси и
свобода ти дава свобода от отговорност за себе си и илюзия за принадлежност към нещо голямо. Проблема с второто е, че тази илюзия се постига
чрез разреждане на твоя личен цвят и орязване ]на твоето Аз(da kajem che si gradinski hrast

)
докато всеки бъде хомогенизиран до най-ниския общ знаменател! "материалното" е грешна дума вече, носи много неправилни асоциации и е повод за дълго незазбиране докато накрая всеки по-"отвъден" разговор бива убит във диалог за относителността на думите. Няма правилен език пичове, ние трябва да си го създадем сами и е хубаво да внимаваме какви думи използваме, защото думата е много силна мантра, а повечето хора сме загубени в един неартикулируем духовен бульон.
Лудостта е нещо често в обществата и рядко в индивидите.
Платноходците започваме от лутане ден за ден и приемане на всичко, изчиствайки години предразсъдъци, образование, вена и срам. Почваме да наблюдаваме вятъра, виждаме, че потокът на вятъра е интелигентен. Разбираме как да го улавяме и как да не се ядосваме котгато го изгубим.
И ДОРИ И ДА РЕШИМ ДА СМЕ НАД НЕЩАТА, НАД ТЯЛОТО И УМА, не си ли струва да дигнем платната за да се носим в ПО-СПОКОЙНИ ВОДИ. България зимата, не е идеалното място за "гуруизъм", тук е бурно море, не казвам за всички, но за много.
И последното е за духовното "развитие". По-скоро духовно развинтване. Най-голямата пречко към това да се докосном до същността ни на "нещото" е да спрем да се правим, че трябва да го постигнем. Да се развием, да извървим път, да страдаме или да четем книги и да медитираме. Всеки може да бъде господ, трябва само да спре да се преструва. Вече занем добре, че най-големия его трип е надмогването на егото. И когато то се измори да се опитва да избяга от себе си, разбира, че където и да отиде, е го ей тук.
