Замислям се, че днес децата се раждат с ръце, прилепнали към клавиатурата. Когато бяхме по-малки си играехме с колички, топчета и разни други материани неща, неща които можеш да усетиш, пипнеш, докоснеш.. и знеш, че тях ги има - че щом отвориш шкафа - те ще са там.

камерата се мести бързо, преминава над софийските покриви и плавно спира над къща, в която някога е умрял стефан стамболов. през прозореца на втория етаж откъм задния двор се прокрадва светлинка от една неонова лампа и рекламен билборд от осемдесетте.

Лично мое мнение си е, че когато човек отива на електронно парти независимо от стила музика, който предлага партито, той отива за да се види с приятели, да се покаже в обществото или каквото и да е там, но основно отива там, за да чуе музиката, която обича. И тук точно идва въпросът - защо на парти ходят хора със Свирки?

(взето от goa forum в Dir.bg)
Наистина, преживяването беше невероятно - цитирам Рама: "Чувствам се сякаш съм в Индия" (когато влязохме в чайшопа) и малко по-късно, когато бяхме под балдахина - "Тук съм си у дома "

(взето от goa forum в Dir.bg)
Партито беше много, много яко!!!
Зала Христо Ботев - украсена с разкошни видео стени и светещи стенни пана с психеделични изображения, фрактали, индийски божества и футуристични абстракции. Яки децибели - както му е редът. Аромат на индийски пръчици - както обикновено.