И така, освен нехаещото и безгласно общество, кой са другите три сили възпрепятстващи достъпността на технологиите за безплатна енергия?

Ето преведена част от статията, която намерих в noisefree.org

Често срещани недоразумения относно слуха:

1. Силният звук не е опасен, докато човек не започне да чувства болка в ушите си.
Невярно: Границата на болката е на около 120 - 140 ДБ, а звукът започва да уврежда слуха ни когато е над 85 ДБ за период от 8 часа.

2. Загубата на слух след излагане на въздействието на силен звук е временна.
Невярно: Част от загубата на слух ще остане трайна. Знак за загуба на слух е чуването на звънтене и шум в ушите (tinnitus) след излагане на въздействието на силен звук. Това е ясен симптом, че е настъпила загуба на слух. Друг показател е изпитването на трудност при общуване по телефона и в шумно кафене или ресторант.

Да бъдеш себе си е първият урок който трябва да научиш, да бъде себе си е първият урок, на който трябва да бъде научено едно дете, първият, най-важният. Страшно много хора днес определят живота си като нещастен, себе си като нещастни поради една единствена причина, защото не са научили урока защото не са себе си. Много хора не живеят живота, който искат, нещастни са, изпадат в депресии, влизат в психиатрични клиники излизат още по-депресирани от там. Защо?

Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия го открих отново. Седеше там той, облечен просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му. Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, преизпълнени с вътрешна светлина, като очите на дете. Запътих се към него с надеждата, че ще може да ме упъти, да ми подскаже накъде продължава моят Път и накъде отива.

Взаимоотношенията в съвременното общество са всичко друго, но не и цивилизовани, по-скоро приличат твърде много, да не кажа направо, че са като взаимоотношенията между животните в една дива джунгла. На някого това би му прозвучало като обида спрямо човеците, аз пък смятам, че си е чиста обида спрямо животните. При тях поне правилата са просто и ясни, оцелява по-силният, по-слабия бива изяждан. Животните ги спазват с една непосредствена откровеност и за разлика от Човека не си дават труда да замаскирват, прикриват и завоалират
поведението си.