SON KITE.Report - от GOА

Индийският чай с мляко беше невероятен - моментално се влюбих в неговия аромат Студеният чай също беше страхотен, а фурмите с пълнеж от още 3 неща (не ги запомних, изядох 4 бройки), предназначени за тонизиране и вливане на сили, заедно с чаевете (изпих 2) свършиха такава невероятна работа, че в 5 сутринта бях готов да скачам още едно денонощие по дансинга Питките също бяха нещо уникално (поне за човек, който не е свикнал на такива аромати), а картината пред пулта на диджея беше... ааа... вдън душа пожелах да съм там, в картината, между растящите навсякъде гъби, да бера светещите цветя, да се изтегна върху ниско увисналите луни с блажено полегнали върху тях сирени, до лежащите на брега сирени, в лодката до сирените, летящ като сирените...

Пичът, който изкара яко дълъг сет преди Son Kite, беше Calumet от Унгария и се справи страхотно, както и тези преди него, както и този след Son Kite... А пърформансът прикова вниманието на всички... нарекох ефирните създания "трако-орфически вакханки", защото ми се стори, че разпознавам в ръцете на всяка от тях музикалните инструменти на траките - рог, лира и ударния, на който не му знам името (кръгъл "щит" и дебела пръчка); въобще цялата церемония май беше трако-орфическа - нищо чудно изкачването на девойката до Луната (един лунен сърп висеше под тавана и девойката първо се издигна до него) и разпръскването оттам на лунни лъчи (или нещо подобно - тя държеше лента и я вееше като гимнастичка) върху трите танцуващи по бански с пайети и накачулени с всевъзможни лентички ефирни създания да е точно пресъздаване на някакъв такъв ритуал

Не знам дали и колко знаете за тракийските ритуали - моите познания не са нулеви, но не са достатъчни... знам например разликата между оргия и вакханалия и в общи линии съдържанието им... в случая това не ми помогна да съм сигурен в съдържанието на ритуала, който представляваше пърформансът...

Но ми се стори, че в смесицата на индийски и тракийски мотиви има някакво мистично и невероятно мощно излъчване...

Танците с факли преди това също бяха интересни - в двете ръце по една запалена факла, лента или нещо друго, но горящо с нафта (по миризмата ми се стори така) и бързи танци с рисуване на най-различни фигури с горящите неща в тъмното...

Имаше и 3 пана, на които се прожектираха всевъзможни кадри - фрактални форми, филмчета, заснети с камера, застинали психеделични картини... и картините, висящи наоколо в голямата зала, също бяха страхотни, а футуристичните скулптури, накачулени навсякъде над главите ни, заедно със светлините от прожекторите правеха усещането съвсем космическо...

Въобще - фантастично беше А точно в залата за чилаут, където пускаха покъртителен ембиънт (буквано - приреваваше ми се от кеф), за пръв път аз усетих цялата сила на ембиънта и разбрах, че вече ще го поставям редом с бързия гоа-бийт... защото досега винаги ми беше на заден план, като нещо не толкова вътрешно необходимо за мен... е, тази вечер ембиънтът получи главна роля в пиесата на моя вътрешен мир...