първото преживяване на Mycoriza

Обърнах се за момент и видях ,,димящия’’ , отново ми се стори , че ме гледаше странно.Вече излизахме от селото и пред нас се простираше една безкрайна шир , докъдето ми стигаше погледа виждах чудно красиви приказни поляни.Всичко което ме заобикаляше не беше нормално нито по форма нито по цвят , то е така ярко че чак свети , електриково жълта трева , фосфорно зелени листа , кърваво червени дървета , лилаво , синъо , сребърно , златно , една необикновена палитра се въртеше пред нас.Толкова е красиво и ярко , мисля си , обичам го.Чак сега обърнах внимание , че не усещах крайниците си , бях изключително лек и сякаш не стъпвах , а плувах , носих се леко и ефирно над земята.Погледнах ръцете си , изглеждаха ми нечии други , чужди ръце , бяха много странни и изобщо не ги усещах като част от мене.Тогава осъзнах , че душата ми се беше отделила от тялото , можех спокойно да се гледам отстрани , да се наблюдавам , но отново не можех да възприема себе си , в този момент аз бях едно друго същество.Отново започнах да сменям кадрите един след друг , като на кинолента , звуците ставаха все по странни , чувах ги по някакъв друг нов начин , те изпъкваха…

Намираме се на някаква жълта ливада.Вглеждам се в хоризонта и туфите трева започват да се движат сякаш са глутница вълци , която се спуска към своята плячка.Трафопостовете около нас оживяват , земята се върти и се гъне.Оградите на старото гробище пред нас се свиват и разтварят като акордеон.Накъдето и да се завъртя виждам съвсем различни пейзажи.Зад мен има самотен африкански остров , вдясно на мен виждам електриково зелена въртяща се поляна , а отляво са гробищата на които оградата продължава да играе.Не мога да повярвам колко цветни и ярки неща виждам.Решавам да затворя очи и просто полудявам , палитра от цветове се сменя пред очите ми.ОО , небеса виждам фигура без лице,която има 6 ръце и е застанала в поза лотос точно пред мен , тя сменя своите цветове и се върти.Стоя със затворени очи , а всъщност виждам още по невероятни неща отколкото , ако гледам , аз всъщност гледам но със затворени очи. Незнам как да нарека тази фигура , която виждам (божество????).Тя много ме привлича със своята загадъчност , чувствам я някак близка и искам да я опозная , тя започва да върти шестте си ръце и да сменя цветове като блиц в дискотека , точно така се почувствах сякаш бях на парти в един съвсем друг непознат свят.Отворих очи , защото чух ,,димящия’’ да ме вика : виж , виж !! Погледнах натам накъдето сочеше ръката му и видях нещо , което бягаше в далечината пред нас , започнах да се смея неописуемо , това бе някакво животно отначало ми заприлича на гарван , а после се осъзнах че един гарван не може да бяга , тогава това е кон , но коня не е толкова малък и двамата се превивахме от смях.Смеех се по непривичен за мен начин , както никога допреди , това не беше моя обикновен смях , този идваше дълбоко от мен , от места до които никога не бях достигал .Установих същото нещо и с гласа ми , той беше друг по-дълбок , с друга интонация и на няколко пъти се усещах че не говоря аз.Всъщност аз говорех , но без да го искам . просто седях отстрани и се гледах как говоря , за неща за които не съм искал да говоря и думите сами излизаха от мене.Тогава си го помислих : Това не съм аз , някой друг говорeше през мене , чрез мене , но кой е той , кой е той , поставих си за цел да разбера това.
Мисловният ми процес е изключително бърз , мислите ми препускат една след друга в главата ми , имам чувството , че кънтят и отекват някъде там в черепната ми кутия , те са много дълбоки и ценни , неща за които не съм мислил никога преди това , за живота , за това как всичко е толкова просто , а на мен винаги ми е изглеждало сложно и неразбираемо.Как зад всеки проблем стои едно съвсем просто разрешение , а ние хората сме свикнали да се обременяваме и да правим всичко сложно и все по-сложно с всеки изминал момент.Мисля си колко хубаво нещо е живота и как не виждам смисъл във всички лоши и тревожни помисли , които съм изпитвал. Някак си ги наблюдавам отстрани , вече те ми се струват смешни и абсурдни , чудя се как изобщо аз съм могъл да ги мисля.В този момент се сещам за майка ми , за баща ми , за брат ми и за всички същества.Желая да изляза на една огромна трибуна и да им обясня това , да им покажа колко хубаво е всичко и колко просто е то.
Изобщо не усещам тялото си , аз съм излязъл от него , не го чувствам и не мисля за него , останал съм само аз-разума.Казвам нещо , започвам да обяснявам на ,,димящия’’ нещо и както приказвам спирам в средата на думата.Поглеждам се отстрани и си мисля , защо прекъсвам и накъсвам така думите.Започвам пак и пак и пак едно и също нещо.Забелязвам , че и ,,димящия’’ има същия проблем като мен , но аз го разбирам идеално както и той мене, тогава осъзнавам , че не ни трябват думи , ние се разбираме на телепатично ниво само с погледи.Както сме заедно в един момент така в другия , всеки от нас е сам в своя свят виждайки различни неща , а други еднакви , припокриващи се или съединявайки се.Сякаш реалността е в 3 , 4 , 5 или колкото си помислиш измерения , а ти си едновременно във всяко едно от тях и можеш да ги сменяш по всяко време и по колкото пъти искаш.
Чувам животните по много странен , необикновен начин , птиците все едно са кацнали отгоре на главата ми и цвърчат,мърчат.Чувам някакви тътени в далечината,сякаш взривове или сгромолясване на огромни късове скали.Духам носа си и все едно духам през някаква фуния.От време на време долавям някакви нечовешки звуци зад мен , все едно някаква машина ме следи .Постоянно чувствам , че някой ме наблюдава и следи с поглед , чувам даже пронизителни човешки крясъци , а около нас няма нито хора , нито машини, само аз и ,,димящия’’ сме.
Душата ми свободно се рее и носи от вятъра.Да точно това чувствах , точно това беше , тялото се отдели от съзнанието.Никога не съм си помислял за подобно нещо , никога не съм вярвал на подобни истории , никога не съм смятал , че тялото може да е отделен елемент от душата ми и тя може да съществува извън него. Но ето , че това се случваше с мен , не с някой друг , случи се с мен.
Решаваме да влезем в гробищата.Заставаме от горната страна и ………Търкам очите си , за да разбера дали сънувам, виждам паметниците на гробовете , те светят , излъчват ослепителна ярка светлина като на всеки гроб тя е различна.ААА , видях как снимката на един покойник притваря очи , виденията започват да добиват колосални размери , извън всякаква нормална допустима граница.Продължаваме да навлизаме навътре и отново виждам всичко много ярко , забелязвам един гроб от който излиза пара , пушек приличащ на мъгла се издигаше от него.Заставам върху него и усещам жега , която става непоносима за краката ми.Не мога да повярвам какво се случва и затова викам ,,димящия’’ при мен за да застане и той върху излъчващия топлина гроб.Той също усеща топлината , дори когато докосвам подметките му - те парят.Чувствам се много спокойно , въпреки че навсякъде има отломки от кръстове , плочи , паметници разхвърляни във всякакви посоки , заровени стърчащи от земята , покрити с мъх и плесен , светещи.Това беше доста старо гробище , помислих си докато прескачах едни тръни на излизане от това омагъосано място.
Влязохме в много смешна фаза.В главата ми кънтят смехове , всичко се върти около смеха , правя го по нови начини и се сменят постоянно.Влагам изключително много енергия в това и си помислям как хора са умирали в адски смях, заливайки се , падайки на земята влачейки се и накрая умирайки с широко отворени усти.Продължавам да се смея , когато ненадейно изскача някакъв зелен москвич насред поляната.Започвам да се моля вътрешно тези хора да се махнат , имах усещането , че те искат да се намесят в нашия свят и да ни го откраднат , пред очите ми мина ситуацията как те се приближават към нас и аз ги убивам . Тази мисъл ме накара да се забързам опитвайки да се махна от това място..Адски смях ме обзема и аз започвам да бягам нагоре по поляната като подскачам и крещя зверски.Хвърлям се върху някаква ограда и тя сякаш оживява и ме напада , направо се хвърля към мен , много странно как така всички обекти ме нападат дървета , огради , клони , камъни надигащи се опитват да ме спъват.Те вече не са неодушевени предмети , те ми приказват.Един камък отваря очи и с ехидна усмивка започва да крещи : Имаш време , ти имаш време.За какво имам време не успях да го разбера тогава , просто реших че това е поредното чудо и продължих напред.
Обръщам се към ,,димящия” и казвам : Хайде да отидем на африканския остров , не мислиш ли че е време вече.Той само се ухилва и хукваме натам.Намираше се в далечината като преди него трябваше да прекосим една зелена въртяща се ливада.Казвам въртяща се , защото я виждах как се върти като спирала в кръг около центъра на поляната.Усещах и благодатен ветрец , който подухваше от север и люлееше клоните на дърветата.Виждах как листа се откъсват от някой клон и плавно падат едно по едно към земята.Бяхме свидетели на пъстра и красива есенна картина.Стигнахме до острова и чак сега видях , че това не е никакъв остров , нито пък е Африка.Бедният аз бях си помислил , не помислил бях уверен , убеден че пътуваме за Африка и всеки момент ще видя моя самотен остров.А това беше просто едно самотно дърво някъде там сред нищото.
Така сложих началото , началото на едно търсене , търсене на необяснимото , един опит да се слея с природата , да се съвокупля с нея.В този ден аз прогледнах и разбрах всичко….......... :D