Тежко бреме е да си смъртта!!!

от a-a-a-DXMLover

И така, годината е 195 235, откакто Всевишния ми възложи задачата да бъде посредник между различните измерения на човешкото съществувание. Часът е някъде към 11:30 райско време. Аз съм изключително изморен и изтощен от съдбите, които ме покрусяват постоянно. Добре, че спрях времето за малко, за да поразмишлявам над безсмислената човешка егзистенция. Понякога се чудя дали Господ не е създал този свят, само за да показва на хората колко са жалки и мизерни. Виждал съм хиляди долни и нечистоплътни персони, но някак си когато срещнат смъртта, поради някаква причина всички хора изведнъж стават духовно извисени и разкайващи се. Ето, алармата показва, че вече е крайно време да пускам времето и да се захващам за работа. Ц-ц-ц-ц! Отново това хлапе! Вече ми лази по нервите. Пак е пило от онзи вълшебния сироп за кашлица Демефан (демек „От ДЕ МЕ ФАНа се ебавам с душата си веее!” ) и сега ме вика за компания. Сякаш си нямам по-важна работа от това да се занимавам с хлапетии, които само търсят с какво да се надрусат. За съжаление днес ще трябва да му съобщя, че това самодокарване до предсмъртно състояние ще му е за последно. Горкото момче, явно доста се е сдухало. Първо изпило цяла опаковка от антидепресантите на майка му, после, след като осъзнало, че от тях няма да се почувства по-добре, решило да излекува сдухнята си 3 сиропчета за кашлица. Твърде жалко, обаче, че тези негови две действия ще му костват живота. Е, едва ли света щеше да изгуби много, все пак. Един ден това момче щеше да стане пласьор на дрога, крадец, а в последствие и убиец. Нищо, неговата ВАЖНА задача ще се поеме от някой друг. Желаещи по света колкото искаш.

Ето го, на прозореца на неговата къща, пуши саска и чака ефектите на неговата любима напитка да започнат. Май вече започва да се олюлява. МАО инхибиторите (антидепресанти) си знаят работата докато си на Демефан. С неоправдано усилие мазохистът ще се мъчи да стигне до леглото! Неоправдани, защото в неговото състояние това е невъзможно. Вече е на пода, бавно усещащ как болката и гаденето вземат превес над способността му да вижда и чува. Тук вече трябва и аз да се появя от бездънното нищо, в което се намира това момче. Как не ми се иска да го правя. Та той е само на 16 години, а ще бъде жестоко прецакан от собствената си глупост. Изглежда май днес халюсинациите не го забавляват толкова, както когато виждаше извънземни, костенурки нинджа, каубойци и други такива.

Психонавтът (или по-скоро психарят) е проснат на земята, затворил очи и постоянно шепне: „Моля те яви се! Моля те яви се! Моля те яви се!” доста интересно! Обикновено хората се ужасяват от мен, искат да избягат (безуспешно естествено). А той не само, че се надрусва с нещо, което ме кара да идвам при него, но и използва последните му останали сили за да ме призове. Интересно какво иска да постигне. Но едно е сигурно, ще постигне своя край!

- Защо ме викаш, момче? Толкова ли ти е интересно да ме виждаш? Не те ли предупредих поне 100 пъти, че няма да постигнеш нищо така, освен собствената си гибел или лудост? Има ли смисъл да се тровиш, заради нещо, за което все още не ти е дошло времето?
- Тъй като гледам, моето време е не повече от няколко часа! За нещастие под въздействието на Демефана секундите изглеждат като минути, а часовете като дни!
- Значи знаеш за това, че идвам за последен път?
- От колко време чакам само да намеря тия антидепресанти! Най-накрая ще постигна своята мечта!
- Но защо по дяволите ще искаш да умреш? Та ти си само на 16! Още нищо не си видял от света. Не си имал нито време да си щастлив, нито да си нещастен, нито да опознаеш това, което най-много ненавиждаш.
- Да но не съм имал и време да греша, а именно това ненавиждам аз най-много у хората! Така моята душа ще е чиста, а моето съществуване във вечността – блажено!
- О, заблудени, ами какво ще стане с всички, за които имаш значение в твоя свят!
- Значение в моя свят имам единствено за своите халюсинации. Никой друг няма да го е грижа за мен!
- Щом е така изглежда най-лесно да сложим край, нали? Не смяташ ли, че би било далеч по духовно извисяващо да се опиташ да направиш така, че другите да ги е грижа за теб?
- Да, ще ги е грижа да не им открадна колата, нали? Който е обречен да бъде отрепка, ще остане такъв и след смъртта!
Тук разбрах каква огромна грешка съм направил аз. Момчето иска да сложи край на живота си, защото знае своето бъдеще. Ах, как можах да се изпусна няколко надрусвания с Демефан по-рано!
- Нямаш представа колко си прав за обречеността и как само грешиш по отношение на живота след смъртта. Ти наистина си адски много заблуден!
- В смисъл?
- В смисъл такъв, че ти току що извърши най-големия грях като унищожи един човешки живот. Ти вече си грешник и то сторил най-големия грях! Пречистването става чрез живота, а не чрез смъртта. Дори и като убиец, щом си тук, на този свят, значи Бог е определил място за теб! Никога не трябва да нарушаваш волята Божия, независимо каква е тя!
- Значи искаш да кажеш, че си отивам напразно, така ли? Аз все пак не се страхувам!
- Момчето ми, Бог е определил твоят път, ти имаш мисия на Земята. Може да си отрепка, но даже и като такъв очевидно твоят живот е точно толкова ценен, колкото на всяко друго човешко същество! Моят Господар не ми разрешава да те прибера там, където смятам, че е твоето място!
- Колко е сладко само да вкусваш смъртта!

Момчето не каза нищо повече. Вече не беше в състояние да говори. Вместо това започна да се получава гърчове. Защитните функции на организма му явно се бяха активирали (нещо крайно нетипично за него) и той започна най-блажено и чисто да повръща. След като цялото му обкръжение беше в повърня, той отново изпадна в безсъзнание. На другия ден се събуди адски вмирисан и доста изтощен от срещата с мен, но като цяло беше добре. Аз си тръгнах като осъзнавайки как за малко поради моя неволна грешка щях да изневеря на волята Божия! Явно не е необходимо да си човек, за да си грешник, очевидно греха и злото са дясната ръка на всяко едно материално или нематериално същество! Доста късно осъзнах това! Как може да съм толкова несъвършен!

Момчето не опита повече Демефан. Десет години по-късно той стана джебчия, както му беше писано. Един ден съвсем случайно се опита да обере пратеник на Сатаната, изпратен, за да сложи край на това измерение. Неволно го наръга с ножа, с който го заплашваше. Днес той е моят пръв помощник в безкрайната работа, която имам! Учудва ме как един обикновено 16 годишно момче успя да ме убеди, че да си смъртта е точно толкова тежко бреме, колкото и да си жив! Радвам се, че материята и животът, дадени ни от Дизайнера, съществуват!