...нека облечем думите в кадифе и коприна,
нека да изпълним небето с живот и вещите със смях,
хаиде да отгледаме най-психотропните растения и най-ведрите деца,
да изгорим на свещената клада мръсотията на вековете
и да напишем по едно хайку за утрото.
След това, вземайки меча, наточен от хъса за щастие,
да разпорим корема на бетона и да покосиме стълбовете за ридания.
Нека облечем телата и душите си празнично, защото има само един дъх,
един поглед, едно тупване на сърцето, един миг, в който сме на себе си...