ASTRAL

автор: Aeria

Той наистина подейства и в съчетание с любимия ми амбиент, който сестра ми слушаше, ме унесе в нещо като полусън. И докато тя ми разказваше за нещо, което й се беше случило през деня, аз се концентрирах върху музиката. Постепенно гласът на сестра ми сякаш изчезна, заглъхна... чувах само мелодията, която рисуваше картини в съзнанието ми. Имах странното усещане, че се движа в такт с нея, а всъщност просто си лежах. Изведнъж ми се стори, че “излязох” от тялото ми и, лека и ефирна, започнах да се издигам, докато не достигнах тавана на стаята. Погледнах надолу и се видях да лежа на леглото! Видях и сестра ми на бюрото, която се занимаваше с нейни неща... Невероятно! Беше адски забавно! Реших да експериментирам - погледнах към прозореца и стената - някак си знаех, че няма да ми попречат да изляза навън. Оказах се права! Вече бях на открито и виждах блоковете и улиците наоколо. Летях! Насочвах движенията на тялото си само с мисъл - достатъчно беше да помисля, че искам да тръгна наляво и готово!

Астралното пътуване е онзи любопитен и често краткотраен феномен, при който съзнанието сякаш напуска тялото, като по този начин дава възможност да се наблюдава света от гледна точка, различна от тази на физическото тяло и чрез средства, различни от физическите възприятия. Смята се, че астралното тяло може да се отдели от физическото и да пътува без него. По време на астрална проекция съзнанието може да се движи почти без никакви ограничения, но само в астралния свят. Повечето астрални пътувания имат общи черти. Обикновено те започват с пълно отпускане на тялото, докато съзнанието остава будно. Най-често разумът се поддържа буден, ако се визуализират дадени картини или се мисли за определени неща. Този, който ги претърпява, вижда собственото си физическо тяло, както и всеки друг обект в стаята. Обикновено се докладва за притежанието на “призрачно” тяло, което може да преминава през твърди предмети по време на преживяването. Почти винаги присъства усещането за плуване или летене, както и способността да се виждат обекти извън полезрението.

В един момент сякаш отново чух музиката, но доста по-отчетливо. Мелодията беше украсена със звуци от китове косатки и сигурно това ме отведе на морското дъно. Не разбрах как стана, но рязката промяна ми донесе неописуема радост. Озовах се сред кристално чиста вода и вече не летях, а плувах, но със същата лекота. Разглеждах наоколо ми: беше невероятно красиво! Край мен плуваха морски кончета и делфини, пасажи от разноцветни риби; виждах бисерни миди и блестящите в тях перли, червени корали и жълти морски звезди, водорасли в причудливи форми и цветове... И всичко това се къпеше в отблясъците на слънчевите лъчи, които пробиваха водната повърхност, за да ме накарат да погледна нагоре. Лазурната дневна светлина ме привлече и аз изплувах от синьото спокойствие на морето.
Веднага щом стъпих на сушата, тръгнах по широка пътека, провираща се между свежа зеленина. Сега вървях - съвсем нормално! - и отново разглеждах това, което ме заобикаляше. Удивляваше ме пищната растителност, окъпана в роса, която в действителност не ми е правила толкова силно впечатление. Сега обаче дърветата в пролетно зелено и червено, есенно жълто и оранжево, цветята в неизброими багри и меката трева ме караха да се задъхвам от възхищение. Подобна красота не бях виждала дори и в най-будните моменти от моя живот! Изпълни ме върховен екстаз, разперих ръце и погледнах към небето. В същия момент полетях.
За известно време се любувах на земната красота от небето. Но постепенно се изгубих в облаци. Завладя ме върховно блаженство. Наоколо ми цареше тишина, която всъщност звучеше и нейният звук ме караше да се чувствам безметежно спокойна. Облаците край мен имаха оттенъци в различни цветове и някак смътно съзнавах, че в далечината са вратите на рая!!!... Отпуснах се - вече не летях, не ходех, не плувах. Просто седях върху облаците, усмихната в блаженството си, и се радвах на преживяване, което много приличаше на нирвана.

Всички предмети от нашата действителност имат свое копие в астралния свят, като там съществуват и допълнителни неща, които липсват във физическия, като например същества, условно наречени “духове”. Ето защо по време на такова пътуване съзнанието не вижда физически обекти, а техните двойници от астралния свят, при това те изглеждат много по-реални от физическите си копия. Астралния свят е познат като “светът на илюзиите” или светът на мислите и непредпазливите могат да останат объркани от силата на своето въображение. Формата на тялото и външните му характеристики (макар че най-често усещането за съществуване в тяло липсва), както и местонахождението могат лесно да бъдат променяни според желанията на субекта посредством мисълта. Често се описва усещането за положителна енергия. Тези преживявания се отличават с изключителна яснота и са толкова впечатляващи, че обикновено се запомнят за дълго. Обикновено пътуването продължава до границата с непозната, но прекрасна страна.

Отворих очи. Не казвам “събудих се”, защото нямах усещането, че съм спала. За секунди останах неподвижна и просто оглеждах наоколо, опитвайки се да разбера какво точно ми се случи за оказалите се 20 минути, които ми се сториха една цяла безметежна вечност. Сън? Може и така да е било, но този сън бе по-реален от самата реалност! Можех със сигурност да кажа, че за първи път усетих действителността!
В стаята беше дошла майка ми и говореше със сестра ми. Странно! Сякаш през цялото време, докато плувах, ходих и летях, съм съзнавала, че съм тук, в тази стая, със сестра ми и майка ми!!!

Състоянието на релаксация може да бъде поддържано за известно време със осъзнатост, която варира от неясна до пълна. Всъщност някои хора могат да прескочат заспиването и на този етап да се превърнат в наблюдатели, които виждат съвсем ясно съзнаващи това, което се случва в мислите им, но също така долавящи (макар доста смътно понякога) и това, което става около тях във физическия свят. Други смятат, че това е фазата на виденията в полусънно състояние, етап, в който съзнанието лъже и е трудно да се определи кои неща наистина се случват.

Ако знаете къде бях!...........