Restart

автор: Aeria

Мисълта за смъртта сама по себе си е страшна - да загубиш красивите пролети, лудите лета, разноцветните есени и приказните зими, звучи по-ужасяващо от всичко. Но въпросът отново опира до гледната точка. Откровено казано трябва да си непростимо черноглед, за да не вярваш в отвъдното и прераждането. Най-малко защото мисълта за небесни райски полета и последващи животи е много по-приятна от тази за ковчега, заровен 2 метра под земята, червеите и всички останали гадини, които пъплят там, а за огромното черно нищо - да не говорим.
Исторически погледнато още Питагор започва да говори за безсмъртието на душата и за нейното прераждане. Според неговата теория, която и в наши дни се потвърди, душата напуска остарялото и износено тяло, за да се оттегли в отвъдното, да се пречисти и зареди с нови сили. Истинските “защитници” на идеята за прераждането обаче били келтските друиди. Вярата им във вечния живот на душата предизвиквала невероятната им храброст. Те дотолкова не се страхували от смъртта, че ужасили Юлий Цезар, който се оплаквал на приятели и съмишленици от невъзможността да унищожи това племе.
Когато се родиш в новото си амплоа, разбира се, не помниш нищо от това, което си бил преди. То може да се прояви в интересите ти, в желанията и характера ти, но никога няма да ти даде ясно представа за предишния ти живот. Твърди се обаче, че в момента на смъртта човек може да види сцени от предишни свои животи. И тъй като душата има за цел да се усъвършенства в отвъдното, всеки път когато тя се прероди, носи на земята със себе си все повече способности. Затова, ако сега имаш спомени за минали животи, значи не ти е за първи или втори път да се разхождаш на този свят. Имай предвид обаче, че обикновено прераждането се слува през период от 1000 - 1500 години. Разбира се, има изключения от правилото: деца, които са напуснали света като малки, се завръщат много бързо; ако смъртта настъпи при инцидент или насилствено, душата ти отново може да се върне обратно на земята в нечие тяло, за да довършиш евентуално започнатите мисии; ако си бил отдаден на духовни дейности, също разчитай на двупосочен билет, защото човечеството има нужда от твоята помощ.
Място за отчаяние няма: умира тялото, а душата отива в нещо като университет от най-висша класа, за да се облагороди и да направи света по-добър, когато се завърне във физическото му измерение. Без приемен изпит! Затова не се притеснявай, ако така и не си успял да изкласиш в училище и сега трябва да кибичиш като кондуктор в автобус или продавачка в някой магазин. Непременно ще стигнеш до ВУЗ-а.