3. Ако вече имаш загуба на слуха, не е необходимо да предпазваш ушите си.
Невярно: Загубата на слух се натрупва. Повече излагане на въздействието на силен звук води до по-голяма загуба на слуха.

4. Загубата на слух е причинена най-вече от стареенето.
Невярно: Изследванията показват, че натрупващото се излагане на въздействието на силен звук, а не стареенето, е оновната причина за Загубата на слух.

5. Загубата на слух може да бъде възстановена с помощта на медицината, чрез хирургия или помощни средства.
Невярно: Въпреки че някои подобрения на състоянието могат да бъдат постигнати чрез помощни средства, в случая на загубата на слух, причинена от натрупващото се излагане на въздействието на силен звук, постигнатото качество на слуха ще бъде далеч от нормалното. Това може да има отрицателно влияние върху вашето професионално представяне като музикант, звуков инженер, лекар, въздушен диспечер, телефонен оператор, пилот или шофьор или във всяка друга професия, зависеща от добрия слух. Изпитването на удоволствие от слушането на музика също би пострадало.

6. Силният звук уврежда само слуха.
Невярно: Силният звук променя сърдечния ритъм, зрението и времето на реакция.Той може да ви направи по-агресивни и като цяло да ви повлияе отрицателно.

Често срещани недоразумения относно "звуковите инженери"

1. Те знаят какво правят, когато регулират звука.
Невярно: Повечето от тъй наречените "Звукови инженери" не са обучени в тази област. Управлението на звукови системи не изисква разрешително или квалификационен изпит, въпреки че "Звуковите инженери" са в контрол на една потенциално високо разрушителна форма на енергия.

2. Те регулират звука до безопасни нива.
Невярно: Повечето от тях (около 99%) не използват измервателни уреди, за да установят силата на звука. Те преценяват "на ухо" - една неточна процедура, дори ако предположим, че нямат загуба на слух...

3.Изравняването и нагласяването на звуковите параметри са добре изпълнени.
Невярно: Много от тъй наречените "звукови инженери" имат значителна загуба на слух. Звукът, нагласен по техния вкус, може да бъде далеч от добре балансиран.

4.Звуковите системи имат вградени предпазващи функции.
Невярно: Повечето Звукови системи са изключително силни и са способни да произвеждат звук, много по силен от нагласените нива.
Въпреки това, тези системи нямат вградена защита срещу изригване на силна звукова вълна, дължащо се на ехо или случайност...

Често срещани недоразумения относно това, което хората харесват:

1.Повечето хора обичат да слушат музика силно.
Невярно: Въпреки че някои хора обичат силната музика, особено ако имат загуба на слуха, повечето публики едва биха забелязали осезаема разлика между сила на звука 85 и 100 ДБ. Още повече, 100 ДБ имат 32 пъти по-разрушителна сила от 85 ДБ, а 115 ДБ силният звук има 1000 пъти по-разрушителна сила от 85 децибеловия...
Повечето от редовните посетители на нощни клубове са там заради социалното взаимодействие. В повечето клубове хората крещят в ушите си, за да се чуят, което допълнително увеличава опасността от значителна загуба на звука.
Всеки има право да реши каква сила на звука да слуша. От друга страна повечето от хората, които се излагат на въздействието на силен звук, не осъзнават потенциалната опасност и си създават здравни проблеми.
В рамките на безопасния звук (до 85 ДБ за 8 часа) ограничения не биха се налагали. Над 85 ДБ сила на звука обаче може да причини трайна загуба на слуха. Ако хората знаят това, повечето не биха се подложили на въздействието на среда, опасна за здравето им.
За жалост, информирането на посетителити на нощни клубове за потелциалните здравни рискове от силен звук не се изисква по закон, като по този начин се елиминира понятието "информирано съгласие".

Факти за звука и слуха:

Честотен обхват: при нормален слух можем да чуем честоти от 20 Hz до 20 000 Hz ( 20 cycles/sec to 20,000 cycles/sec )

Обхват на интензивност: при нормален слух можем да чуем интензивност на звука от 0 до 140 ДБ. Това съответства на силовото съотношението /дефинирано като съотношение между най-високата слухово възприемаема интензивност до най-ниската/, равняващо се на 100,000,000,000,000.

Препоръчителни периоди за излагане на въздействието на силен звук /според Министерство на Труда на Nova Scotia/

16 часа на 80 dBA звук
8 часа на 85 dBA звук
4 часа на 90 dBA звук
2 часа на 95 dBA звук
1 час на 100 dBA звук
30 минути на 105 dBA звук
15 минути на 110 dBA звук
7.5 минути на 115 dBA звук
0 минути на над 115 dBA звук

Брой на каналите: Често характеризираме звуковите системи по броя на каналите. Mono означава едно-канална система, stereo - двуканална, quadro - четириканална система. Ние имаме две уши, което би ни навело на мисълта, че слуховата ни система е stereo, но всъщност звукът във всяко ухо звукът се разделя на 24 отделни канала, наречени критични връзки. Следователно слуховата система функционира като 48-канална звукова система.

Критичните връзки правят възможно раздграничаването на различни звуци едновременно. Също така позволяват да чуваме в шумна среда /например разговор на парти или в шумно кафене/. Загубата на слух често е придружена от увреждане на критичните връзки, което в някои случаи може силно да промени избирателната способност на ухото. Слуховите апаратчета функционират като едноканални уреди, тъй като не могат да доставят сигнал директно до отделните критични връзки. Ето защо те не са способни за компенсират слуховия недостиг.

Илюстрация на загуба /на интензивност/ на слуха: Нека да приемем, че една птичка е кацнала далеч в клоните на едно дърво и произвежда звук със сила 0 ДБ. Човек със загуба на слуха /след ходене по "лоши клубове"/ има нужда от сила на звука поне 40 ДБ, за да може да го чуе. Колко птички трябва да има на дървото, за да ги чуе този човек? Отговор: 10,000.