Боклукът мирише ли или по-скоро каквото и да го правим пак ли ще нарушаваме еко равновесието. Въпрос с не особено повишена трудност, но все пак малцина могат да отговорят веднага. Невероятно е, че сме в ЕС как ни взеха тея хора и те не знаят сигурно, но доста ше трябва да ни попляскат, по-точно не нас - не теб и мен, а онези които въртят света около тях и решават кое как да се прави.

Кибуците за разлика от плановия комунизум сувсем не са провал.
Не е ли странно, 4е голяма 4аст от евреите, набедени за "сребролюбци" от останалите народи живеят в кибуци, където живота им проти4а без да се налага всекидневно да броят стотинки?
Не знам кое е двигател на световната икономика, но знам, 4е този двигател твърде много замърсява околната среда.
Не искам да отнемам желанието на 4овека да се развива в неговата си насока, изобщо не искам да искам.
Оба4е мога да мога да бъда 4аст от екосистема, а не винт4е в системата.

Беше ранна есен денят бе топъл без да има слънце,но за сметка на това имаше доста светлина и лека призрачна мъгла се стелеше около нас.Когато привършихме чашите решихме да хващаме къра.
Първите симптоми вече са налице : започвах да усещам световъртеж и изтръпване на крайниците. Визуалните ми възприятия ставаха все по странни, а ръцете ми все повече изтръпваха.Тези промени ми донесоха и едно неспокойствие ,един дискомфорт който се беше загнездил някъде в стомаха и ме човъркаше отвътре , стана ми лошо.Усещах топлина,помислих си , че дрехите ми тежат и трябва да се съблека гол.Бавно започвах да хвърлям дреха по дреха , забелязах че димящия ме гледаше странно отстрани и сигурно щях да припкам по гол гъз из поляните , ако вниманието ми не се беше отклонило от експлозивна промяна в моето зрение.Аз виждам в друга гама цветове всичко бе синкаво , сякаш гледах света през синъо стъкло , вгледах се в едно дърво и тогава смених кадъра , смених отново цветовете , сега виждах едно лилаво ,електриково дърво което започна да променя формата и цветовете си , то плуваше огъваше се кривеше се , това дърво не беше вече едно неподвижно нещо то танцуваше , то беше живо.

Някога си мислех, че животът е пред мен. И той беше. Толкова е банално, хмм...но не усещате ли тънкия нюанс, различаващ тази фраза от баналността - миналото(когато живота беше пред мен), настоящето (сега когато си спомням, че животът е бил пред мен)... А нещо да липсва?
-Бъдещето! – извика Иванчо, и всички в клас с ококорени очи спряха погледи върху хилавото момченце, доста височко за годините си, а явно и доста умно.

Тежко бреме е да си смъртта! Постоянно трябва да си на хиляди места едновременно, вземайки душите на хората, водейки ги там, където те ще станат по-добри, а ти никога да нямаш правото да се възвисиш. Вършиш най-мръсната работа, като даваш на нечистоплътните святост, а за награда получаваш страх, презрение, мъка, страдание и необуздана омраза. Ставаш безучастен свидетел ежедневно на хиляди съдби, които, от злощастна по-злощастна, непрестанно те дерзаят и разпъват на кръст. Ако Исус е умрял веднъж, за да направи света по-добро място за живеене, то аз го правя непрестанно! Някои хора живеят мизерно, други са мизерни от вътре, за трети мизерният живот е просто начин да премине времето, докато дойде и техният час да станат нещо значимо. Всъщност, като се замисля, май не познавам хора от третия вид, чийто души да са били толкова чисти, за колкото се смята, че е било тяхното житейско съществуване. А като се има предвид, че познавам практически всички, отишли си по една или друга причина от нашия свят, не мисля, че скоро ще се появи изобщо подобно същество. Дори и Исус, едничката личност, променила съдбата на човечеството, си имаше своите скрити в дън земя грехове. Изглежда грехът и несъвършенството са заложени у хората от нашия Дизайнер, точно както добротата и щастието. Дано някой ден и самите те да осъзнаят това.

14.07.2004

Беше тъмно и не можех да видя човека, с който говорех. Седяхме на килимите опънати на пясъка между шатрите, някъде зад нас останалата част от групата седеше на една дюна заедно с берберите и пееха няква песен. Човека срещу мен също е бербер, брат на някой от хората, които ни доведоха до лагера. ‘ Стареца и морето , много хубава книга. И ние сме като този старец, борим се с пустинята, но тя е по-силна от нас, трябва да я уважаваме и да се съобразяваме с нея, иначе няма да оцелеем...’. Питам го откъде е научил английски така добре, той ми казва, че извадил късмет, когато бил 15 годишен настанала голяма суша и неговото семейство се принудило да се премести от вътрешността на Сахара в покрайнините на оазис. Там имало училище, той се записал в него и учил ангийски. Баща му и останалата част от неговото племе все още живеят като номади някъде в Сахара... в далечината се дочуват странни напявания и музика, в селото на ръба на пустинята имало сватба, чуваше се чак тук. В пустинята нощем е много тихо, няма никакви шумове, казва ми бербера в тъмното, затова може да се чуе толкова надалече. Празнотата и тишината се запълват от далечни вибрации преди слънцето да изгрее и да изпепели всякакво желание да слушаме и мислим за тъмното пространство..