Поетичната истина не съществува, тя е фикция, резултат от напрегнатата мисъл на човека, от стремежа за разгадаване на отвъдното, но въпреки това понякога се образува, се смесва чрез разни свои части (притежава корени?) в реалността, която ни заобикаля. По този начин тази странна идея често ни заблуждава, обърква, безпокои.

Средствата, които ни предлагат изкуствата, са официалният посредник между тук и там, днес много умели в качеството им да въздействат на преобразуването във времето, пространството и съзнанието.

Утопията на по/мислящия човек е във възможността, която той вижда, за сливане с неговия поетичен идеал. Та ние сме във времето на неограничените възможности и това привидно гарантира чудото. Дигиталното чудо?
Можем ли да кажем така - времето на неограничените възможности е времето на ограничените хора?

---------------------------------------------
Ана Виленция
Венелин шурелов
Анимитър Анимитров
---------------------------------------------
14-24 март, 2005 всеки ден без неделя между 15.00 и 19.00ч. в Червената къща-сутерен
мултимедийна инсталация
продължителност: 10 мин
макс брой посетители: 2