Всичи жители на Бирмингам, които вчера се успаха и закъсняха за работа, имаха правдиво и в същото време изключително неправдоподобно извинение. Те бяха безпомощно и дълбоко приспани на зазоряване от специално композирана музика, разпръсквана от флотилия балони с горещ въздух, носещи се над дремещия град.
Организаторите са наблюдавали небето дълго и внимателно. След седмици проливни дъждове и гръмотевични бури, с лекия полъх на млечната утрин, балоните се издигат.
Множеството на Небесният оркестър потегли в 6:30, излъчвайки музика, написана от Дан Джоунс.
Флейти и обои, птичи песни и зов на китове са подбрани след научно изследване, за да направят сънищата на хората по-дълбоки и по-сладки.
'Бихте го нарекли една блага версия на 'Близка среща', казва Г-н Джоунс.
Режисьорът и музикант Люк Джерам получил идеята, дакато бил на почивка в Тунис. Там той се събуждал под разнасящия се от минаретата напев на муезини.
'Представих си един музикален пейзаж, който да изпълни небесата и тогава срещнах един човек, който управлява балон. Идеята придоби завършеност.'
Дан Джоунс по това време вече работел по музика, която възнамерявал да излъчва от покривите на сградите. Двамата с Люк разгледали изследване върху съня, сочещо, че 70% от сънищата са изпълнени с тревога и страх, падания и преследвания.
'Искахме да опитаме да създадем музикална композиция, която да промени процента на кошмарите' - казва Джерам.
Когато сънуващите се събудиха вчера сутринта, намериха пред вратите си листовки, подканващи ги да опишат сънищата си от последната нощ.
С тази музика беше открит три-седмичният фестивал на пърформанса 'Fierce', който се разраства стабилно през последните седем години.
Небесният оркестър изглеждал епично, а струвал само £3,500 и използвал доброволци-балонисти, които били въодушевени от възможността да летят в летищното пространство на Бирмингам.
Fierce се свързва с по-дивата страна на изкуството на пърформанса. Таз годишното издание на фестивала включвало 'Разказите на куртизанката' - пърформанс, в който зрителите били завързани за люлеещ се стол, а някой сядал в скута им и им нашепвал истории, както и 'Люлката на Юда' базирана на 'уред за мъчение, изобретен през Средновековието'.
Все пак, артистичният директор Марк Бал казва: Решихме, че ако направим нещо просто нежно и красиво, това също би било голяма изненада.'
от статията на Maev Kennedy, arts and heritage correspondent
преведена от planetary wind
Friday May 14, 2004
The Guardian