МАГИЧЕСКИТЕ ГЪБИ

Мария Сабина, жена-шаман, описва божествената сила на гъбите, които тя използва в своя ритуал, познат от векове на мацатеките.

[verybig]История[/verybig]

Да се определи с точност от кога хората познават света на магическите гъби е почти невъзможно. Най-древният документ ( 5000 г.пр.Хр.), ясно показващ “кадър” от този свят е една скална рисунка от пещерите платотоТасили,Северен Алжир.



Древните народи, населяващи Централна и Южна Америка са обожавали в своите храмове каменни божества във формата на гъби. Най-старите каменни статуетки са на възраст около 3000 години.



Ацтеките са се отнасяла с изключителна почит и благоговение към магическите гъби – наричали са ги Теонанакатл, което означва Плътта на Бога. Използвали са различни видове психотропни вещества като пейот, салвиа дивинорум и датура, но за най-свещените церемонии и ритуали са изпозвали именно гъбите и различни смески с гъби, за да достигнат до “съня на цветята” – ритуалния халюциногенен транс.
Бог Ксочипили, Принцът на цветята (или също Детето на цветята), е покровителят на “сънуващите” и техен водач. Самият той често е изобразяван в състояние на духовен екстатичен транс. Освен това Ксочипили е бог на любовта, красотата, музиката, танца и игрите – всичко онова, чиято есенция е магията.



Въпреки че не са ни познати конкретни факти, все пак можем да предположим, че в Европа гъбите също са били добре познати и използвани. Тъй като те са обвързани с така наречените езически религии, твърде вероятно е да са били употребявани от езическите жреци, свързани с многообразните култове към Земята (Дионисий, богът на лудостта и опиянението, е много сходен с Ксочипили). Също така лечителителите, знахарите и “вещерите” несъмнено са имали богати познания в областта на билките и магическите растения. За съжаление обаче Западната Църква е обвила една огромна и много съществена част от познанието за света в непроницаема мъгла, която до ден днешен не ни позволява да съберем мъдростта и опита на древните народи, населявали Европа.

В съвременната история на европейската наука един от първите изследователи на псилоцибните гъби е доктор Алберт Хофман. Освен ЛСД, той успява също така да изолира и двата активни алкалоида в псилоцибните гъби – псилоцин и псилоцибин (те са наречени така от самия Хофман). Това е времето, в което медицината “открива” лечебните свойства на много от психотропните вещества и експериментирането с тях е широко разпространено. Революционни са били очакванията на науката за бъдещата употреба на тези вещества – те до известна степен се осъществяват, макар и в по-различна сфера от тази, която медицината им е определила:) Магическите гъби всъщност стават, заедно с ЛСД, основата на ново движение, което несъмнено е един от двигателите на трансформацията на запдната цивилизация и отварянето й към духовните измерения на съществуването.

[verybig]Химия > Доза > Ефект[/verybig]

По принцип халюциногенните гъби са два вида – Amanitas (мухоморки) и Psilocybe (псилоциби). Различават се както по психоактивните си съставки, така и по въздеисвието, което имат (разбира се и по външен вид).
Мухоморките са по-често използвани в древнността от сибирските шамани и северните европеийски народи. Те съдържат алкалоидите хиосциамин и мусцимол.
В състава на псилоцибите основните психоактивни вещества са псилоцин, псилоцибин и баеоцистин, като и трите са производни на алкалоида триптамин. Псилоцибите в целия свят са над 40 вида, като всеки вид съдържа тези вещества в различни количества и пропорции. От това се определя силата на ефекта на гъбките. Някои от тях, например Psilocybe coprophila, губят силата си скоро след като са набрани. При други видове количеството на психоактивните вещества е различно за всяка отделна гъбка, което може да се окаже проблем за по-неопитния психонавт – трипът може да се окаже прекалено силен и труден за навигиране. Количеството на халюциногените също така зависи от климата, размера и възрастта на гъбите по времето, по което са набрани.
Най-силно е действието на псилоцина – за постигането на един и същ ефект е необходим два пъти повече псилоцибин, отколкото псилоцин. Все още не е известно какво точно е деиствието на баеоцистина и норбаеоцистна. Всички те се смята, че предизвикват психоактивност като променят нивата на серотонин в мозъка. От 3 до 6 мг псилоцин предизвикват халюцинации. Дози, надвишаващи 6 мг, предизвикват ефекта по-бързо, действат по-продължително и са с много по-интензивно въздействие. Граничната доза псилоцибин е 12 мг. Смъртоносната доза и за двата алкалоида е много висока – 100мг за килограм (приблизително един чувал с гъби за средно едър човек) – но това не означава, че всички дози под тази са безопасни. Тъй като псилоцибите са халюциногени, прекалената доза води до всепоглъщащи халюцинации и тотална загуба на обичайните възприятия на света – това е огромен шок за съзнанието и понякога може да има фатален изход... Гъбите, както и всички останали психотропни растения, са безобидни за физиката, но имат изключително въздействие върху психиката. Те разбулват несъзнаваното, изострят сетивното, объркват егото и проникват до дълбините на подсъзнанието. Поради това не е препоръчително да се употребяват от хора с лабилна психика и психически проблеми и в състояние на превъзбуда, немощ, тревожност, ярост и т.н.
Обикновено гъбите (изключая мухоморките) рядко имат странични ефекти като гадене, повръщане, главоболие и физически дискомфорт. Препоръчително е да се хапват на празен стомах, не само за да се избегнат гореизброените ефекти, но и поради факта, че имат четири пъти по-силно действие, когато са изядени на гладно.

Ефектът започва да се чувства след около 30 минути и продължава да ескалира още половин-един час. През това време е вероятно рязко да променяте настроенията си и да имате моментни неразположения. “Включването” обикновено се случва изведнъж и е изненадващо всеки път! Този момент може да се опише като “разпукване” – мигът между какавидата и пеперудата. След това започва интензивното преживяване – то трае средно 3 часа. Тук се проявяват визуалните и слухови халюцинации. Усещането за време, пространство и реалност придобиват напълно нов смисъл. Имате чусвото, че едва сега се събуждате от дълъг и умопомрачителен сън и започвате да виждате и възприемате всичко около себе си в истинската му същност – толкова прекрасна и естествена, че се чудите защо чак сега ви се разкрива! Обектите наоколо излъчват цветна аура, пространствата между тях придобиват плътност и многоизмерност, геометрични и флуидни форми оживяват – понякога образуват мрежа, чиито цветно-светлинни потоци свързват и пронизват всичко и се простират до небесните тела... И външният, и вътрешният свят стват кристално ясни и същеврвеменно приказни – въпросите намират най-дълбоките си отговори, съзнанието ви започва да черпи нов вид познание. Усещането за околната среда и другите хора се изостря неимоверно – дверите на възприятията са широко отворени.



“Слизането” може да продължи още толкова. Ако след това заспите, вероятно ще сънувате ярки геометрични или флуидни сънища... Когато се събудите, ще се чуствате свежи и заредени, преизпълнени с вдъхновение.
По-големи дози могат да ви поведат на невъобразимо и разтърсващо пътешествие из тайните на някой паралелен свят, но за целта се нуждаете от опит или от опитен водач. Или от късмет и спонтанност:) Най-добре ще е да очаквате неочакваното...

[verybig]Идентификация > Бране > Консумация[/verybig]

В България расте само (поне доколкото ни е известно:) Psilocybe semilanceata. Тя изглежда ето така:



Тя е един от най-разпространените видове и е доста силна, тъй като количеството на псилоцин и псилоцибин не се променя, а често съдържа и баеоцистин. Граничната доза псилоцин и псилоцибин се съдържа средно в 25 гъбки.
Препоръчително е когато отивате да берете гъби за пръв път, да го направите заедно с някой опитен берач, който ще знае точно какво да берете. Повярвайте ми, има толкова много малки и интересни гъбки, че ако не знаете какво точно търсите, наистина може да се объркате. По принцип някои видове псилоциби имат двойници – те имат същата шапка и стъбло, но...
(следва продължение '))