LSD

Claviceps purpurea е гъбичка, паразитираща по ръжта. Ако растението се зарази с този паразит, на мястото на ръжената главня се появява нещо тъмно и продълговато - един вид рогче, с морав цвят - Secale cornutum. Самото то е халюциногенно и в средновековието са го употребявали, поради тези му свойства. Освен халюциногените обаче, съдържа и множество други вещества, натравящи човек и предизвикващи неприятни симптоми. Думата Ergot идва от това, че хората ядящи морави рогчета изпадали в конвулсии, наподобяващи игра на хоро. Това образование по ръжта имало лоша слава през средновековието - мислели са, че попаднало в ръжения хляб го отравя и хората, които ядат такъв хляб се разболяват тежко. Те действително се разболявали от болест с ужасяващи признаци и последствия, но по-късно е доказано, че не гъбичката е била виновна ( поне според Хофман), а други растения, попаднали в хляба. И до ден днешен това oбразувание по ръжта се използва успешно за синтеза на LSD. ( Повечето ресурси обаче, посочват че именно Secale cornutum води до гангрена и изсъхване на крайници и не бих казал, че мога да ги оборя, нито че искам).

През 1929 г., Албърт Хофман синтезира различни производни на ергот алкалоиди, извличани от растения. Количествата вещества с които е работел са били извънредно малки, особено за времето си, поради високата цена на добивът на изходните алкалоиди. LSD е основно, общо и съкратено наименование (абревиатура) на множеството деривати, добити от Хофман по това време. Започнал с LSD-1 в 1929 г., в крайна сметка се е стигнало поне до LSD-718 …

Няколко години, след като е бил синтезиран 25-ият дериват на ерготамина, наречен не случайно LSD-25, Хофман се завръща към това, непредставляващо особен интерес вещество (никога не е било тествано върху хора или животни), за да синтезира нещо друго от него. Същата вечер, прибирайки се вкъщи преживява 2-3 часов благополучен трип. До това време единствените хора, употребявали сериозно халюциногени са били най-вероятно определени индиански и негърски племена. Естествено пейотът е бил известен и понятия, като халюцинации, предизвикани от растения или определени вещества също не са били чужди на по-голямата част от човечеството, но почти никой и никога, не бил преживявал нещо подобно, по толкова непринуден, суров и неочакван начин. Шокиран от макар и приятното пътешествие, Хофман спи спокойно и пълноценно същата нощ, а на сутринта се заема със задачата да разбере какво точно е породило преживяното. Стига до идеята, че единствено разтвор на LSD-25 по някакъв начин (по невнимание) е достигнал кожата му и е преминал през нея, като му е показал своя странен свят. Звучало доста налудничаво, понеже нито едно вещество не би трябвало да предизвиква халюциногенен ефект в подоби количества - няколко десетки микрограма.

За да се увери в това, което е открил, Албърт Хофман приготвя на работното си място разтвор на LSD-25 и го изпива, точно преди да си тръгне за вкъщи. Налага се асистентът му да го откара.

" Ето ги и бележките от лабораторният ми журнал. Костваше ми голямо усилие да напиша последните думи. Вече ми бе ясно, че LSD е причинил забележителното ми преживяване, от миналия петък. Променените във възприятието бяха същите, като преди, но далеч по-интензивни. Налагаше се да се напрягам, за да говоря разбираемо. Помолих асистента ми, на който бях споделил за личният си експеримент, да ме заведе вкъщи. Потеглихме на велосипед - автомобилите бяха забранени, поради ограничения, наложени от войната. На път за вкъщи състоянието ми придоби заплашителни форми. Всичко в зрителното ми поле се развълнува и изркиви, все 1 гледах в криво огледало. Имах и усещането, че не мога да се движа. Както и да е, асистентът ми каза, че сме пристигнали бързо. Най-накрая се завърнахме вкъщи здрави и читави и едва успях да го помоля да повика семейният лекар и да вземе мляко от съседите.

На пук на обърканото ми състояние, имаше моменти, в които мислех ясно и ефективно и прецених, че млякото се използва като по-обща противоотрова при натравяне.

Замайването и усещането за слабост станаха толкова силни, че не можех повече да се задържа прав и се наложи да се излегна на дивана. Интериорът започна да се променя по най-ужасяващ начин. Всичко в стаята започна да се върти и познатите обекти и парчета от фурнитурата придобиха грозен, заплашителен вид. Бяха в непрекъснато движение, все 1 подтиквани от вътрешно безпокойство.

Едва разпознах жената от съседната врата, носеща млякото. С цената на всичко изпих повече от 2 литра. Тя вече не бе Мисис Р., а злобна и коварна вещица, с цветна маска на лицето.

Още по ужасяващи бяха промените, настъпшващи вътре в мен. Всеки опит на волята ми, да спре разпадането на външния свят или стапянето на егото ми, беше чисто хабене на сили. Някакъв демон бе обладал тялото, мисълта и душата ми. Скочих и изкрещях, опитвайки се да се освободя от него, но нямаше ефект. Отново легнах безпомощен на дивана. Веществото, с което експериментирах ме победи. То беше демонът, който с насмешка триумфираше над волята ми. Страхувах се, че полудявам. Бях отведен в друг свят, друго място, друго време. Тялото ми сякаш бе без сетива, безжизнено и странно. Дали умирах ? Това ли бе преходът към смъртта ? От време на време вярвах, че съм извън тялото си и съм страничен наблюдател, осъзнаващ пълната трагедия на случващото се. Дори не се бях сбогувал със семейството си (жена ми и трите ми деца пътуваха в същият ден към Люцерн, за да посетят родителите й). Щяха ли те някога да разберат, че не експериментирах безрасъдно и лекомислено и че подобен резултат не можеше да бъде предвиден. Притеснявах се не само за това, че ще оставя младо семейство от жена и три деца, без баща, но и че ще оставя крайно обещаващата ми изследователска работа недовършена [по това време Хофман е работел върху синтезата на лекарства]. В главата ми се появи още 1 мисъл - иронията, че именно диетиламида на лизергиновата к-на, който аз доведох на този свят, евентуално ще ме отведе за винаги от него ..

Малко по малко започнах да се наслаждавам на невижданите цветове и игри на форми, появяващи се щом затворя очи. Фантастични, пъстри, калейдоскопични картини се надигнаха у мен, редуваши и самомоделиращи се окръжности и спирали, експлоадиращи в цветни фонтани, пренареждайки и хибридизирайки се в 1 постоянно течение. Изключително интересно е как всяко акустично възприятие, като отваряне на врата или преминаване на автомобил по улицата се превръща в оптично възприятие. Всеки звук генерира живо променяща се картина със своя собствена цветна последователност.

По-късно същата вечер жена ми се завърна от Люцерн. Някой я беше уведомил по телефона, че преживявам мистериозен срив. Тя веднага бе тръгнала обратно, оставяйки децата при родителите си. Вече се бях възстановил достатъчно, за да й кажа какво се бе случило.

Заспах изтощен. Събудих се на сутринта, с прояснена глава, но някак изморен психически. Имах усещане за благополучие и сякаш нов живот течеше в мен. Закуската беше вкусна и ми достави необичайно голямо удоволствие. По-късно се разходих из градината. Озаряваше я слънце, греещо се след пролетен дъжд. Всичко блестеше със свежа светлина. Сякаш светът бе създаден наново. Всичките ми възприятия вибрираха с повишена чувствителност и това продължи през целия ден. "


. -Из Моето проблемно дете, Албърт Хофман


Както при всеки 1 халюциноген и наркотик изобщо, така и при LSD-25 няма точно определени ефекти, за определена доза, универсални за всеки човек; няма точен модел. Има определени количествени граници обаче, според които може да се каже приблизително какво е действието, колко далеч може да се стигне.

Подобно на повечето халюциноген и диетиламида на лизергиновата киселина е вещество, което най-често не подобрява настроението ви, а го засилва. Ако имате някаква болка или неразположение, последното нещо, което би ви избавило е LSD. Ако го приемате, се постарайте да не се страхувате от него, да сте уверени в това, което правите и да се чувствате добре. Може да го постигнете с приятна обстановка, желана музика .. и гледайте да няма много хора около вас. Никога не взимайте този наркотик на улицата или на открито в града. Най-важното нещо е при вас да има човек, верен приятел, по възможност опитен в подобни неща и задължително в нормално съзнание - някой който ще ви помогне да се чувствате приятно и сигурно.
Никога не взимайте LSD само, защото сте подтиквани от огромно желание да разберете какво е усещането или понеже търсите лесно удоволствие. Винаги имайте цел в пътуването си, нещо което му дава смисъл, но извън рамките на любопитството. Това не само, че ще ви предпази от "bad trip" (на това ще се спра малко по-нататък), но и ще направи пътуването ви много по-приятно.
Ако ви е за първи път - опитайте с по-малко количество. Това е нещо много важно за всеки 1 халюциноген, особено ако преди не сте взимали каквото и да било психотропно вещество.
Въобще постарайте се да се чувствате добре, да ви е приятно това, което правите.

Също така е желателно LSD да не се смесва с други наркотици, били те опиати, стимуланти, депресанти .. дори алкохол (и той е депресант, btw депресантите не са вещества, които ви депресират, а вещества, които възпрепядстват действието на централната ви нервна система - ЦНС, аналогично стимулантите я стимулират) и най-вече други халюциногени (особено DMT). Казвам го с цел да може да ви се помогне по-качествено, ако евентуално изпаднете в психоза или "лош трип". Торазинът (thorazin, хлорпромазин) е най-ефективното ви спасение в такъв случай (50 мг). Прилага се при високи дози LSD и изобщо при психоза и нервност на пациентите. Има силно успокоително действие, но комбинацията му със DMT и някои други вещества е смъртоносна. Именно за това торазинът се избягва, ако не е известно какво точно е изял човек. В същите ситуации се употребява и валиум - 15 до 30 мг, орално, но ефектът му е по-слаб.

Ако взимате LSD в България се уверете предварително, че е внесен от чужбина или е от канал, минаващ през родината ни и стигащ до чужбина. В противен случай най-вероятно ще изядете нещо, което причинява някакви слаби халюцинации и визуални изкривявания, но не е LSD или пък ако е, то е в много малки количества - макс 50 мкг. Друг вариант е да познавате някой който го синтезира ..

20 - 25 мкг са минималната активна доза. Приет в подобно количество, алкалоидът най-често подобрява (или влошава) настроението, изостря сетивата, изчиства мисленето, понякога причинява цветни халюцинации, но каквото и да изпитате, то ще бъде много слабо спрямо истинските му възможности. По принцип се разпространява в количества от 80 до 120 мкг (в картончетата, примерно). Като за 1ви път е препоръчително да вземете 1/3 картонче, а ако ви се прииска и се чувствате готови - по-късно може и още толкова.

В зависимост от дозата и от самия човек, този халюциноген започва да действа най-често 30 до 90 мин, след като е взет. Това колко рязко ще започнат халюцинациите и как точно зависи също от взетото количество. С по-малки дози първоначално са характерни изкривявания на формите на обектите и пренасяне на текстурите на 1 обекти върху други. Ако сте взели някое от малките, сини и симпатични хапченца, които съдържат по 400 мкг LSD в себе си, най-вероятно ще минат максимум 30 мин, преди една рязка, безмилостна, завладяваща, ярка, цветова, чувствена промяна на целият ви познат от преди свят, да ви завземе (колко ли е дълбока заешката дупка ? а колко бързо може да се озовеш от другия й край ?).

Халюциногенният ефект на LSD-25 може да трае от 2 - 3 часа, до месец или цял живот. Всичко зависи от количеството изяден алкалоид, стабилността на психиката и моментната нагласа и състояние на човека. Нормално 1 trip продължава 14 до 16 часа, при условие че са взети около 100 - 200 мкг халюциноген. Това би било 1 хубаво пътуване, дори много хубаво. Но е просто най-стандартният, ако въобще може да се използва подобна дума, случай. Може да вземете под 100 мкг и красотата и великолепието на светът от другата страна на заешката дупка да ви завладее до такава степен, че да останете там няколко дена. Възможно е обаче, да не ви завладее чак толкова и да останете за същото време, а може и въобще да не ви хареса .. и пак да стоите толкова. Най-често тези по-продължителни пътувания, са характерни за хора, които не са взимали LSD преди и са изяли над 150 - 200 мкг още от 1вия път. По - голямата част от триповете действително са в рамките на "стандартната", описана по-горе продължителност. Опасно е взимане на дози над 300 мкг за 1ви път, особено от изтощени физически и психически хора, ползващи редовно трева или алкохол. Тяхното пътуване би могло продължи седмици и най-добрият вариант е да бъдат приети в болница.

Представите, че LSD напълно се разгражда в организма за 12 до 14 часа, както вече сте се досетили, не са верни. Веднъж приет, LSD-25 се запазва (макар и в малки количества, оказващи нулево влияние) в косата и гръбначният мозък на човек дори и 60 години, след като е взет, а може би и повече. Ако кажем, че известно количество от него остава в организма за цял живот, няма да сгрешим.

Ако веднъж попаднете в заешката дупка, също както Алиса, никога няма да излезете от там същите. Веднъж взел LSD човек остава променен за цял живот, дори и да не го забележи лично, никога вече няма да мисли както преди. Промените, поне външно, може и да не са големи, но винаги ги има. Най-малкото е бил на места, на които никой друг не е ходил, видял е светове, които никой друг не е посетил и е изпитвал усещания, които никой друг не е изпитал. Всъщност това на практика е така и без да е взел каквото и да било, но не там е работата.

Халюцоногени като LSD-25, DMT, Meскалин, Салвинорин А .. и какво ли още не, Не предизвикват физическо пристрастяване, дори и в най-малка степен. За сметка на това ви променят психически. Може да предизвикат психическа зависимост, но тя никога не е страшна и в никакъв случай не може да се сравнява с непреодолимата жажда за все повече и повече, която наркотици, като кокаин, амфетамини, хероин, морфин и т.н. рано или късно предизвикват (всъщност при коката се стига до една огромна психическа зависимост, но си има и количествена граница, която се достига веднъж и не изпитвате нужда да я прекрачвате; това е и една от големите й разлики, спрямо хероина). От друга страна промените в психиката, които може да предизвикат халюциногените, понякога са може би и по-страшни.

При редовна употреба на халюциногени в нормалните за тях количества (това е рядко срещано в България, по 1 или друга причина) се стига до депресивни състояния, параноя, агресивност, психическо неразположение. Хората понякога се разболяват и от шизофрения, или полудяват по 1 или друг начин, дори се самоубиват. В най-добрия случай просто придобивате способността да променяте много рязко настроението си и не може да я изгубите за дълъг период от време. Подобни психически отклонения може да се появят дори и след еднократна употреба на LSD, но наистина в много редки случаи и предимно когато не сте знаели, че ядете халюциноген и ви е за 1ви път. Просто не прекалявайте.

LSD-25 е наркотик с изключително ниска токсичност. Има се в предвид, че активната доза за човек е много под леталната доза. Всъщност летална доза за човек не е точно определена, поне не и опитно. Приет в големи количества (няколко мг) предизвиква спиране на сърцето (нормално, докато е под действието на LSD, кръвното налягане и дишането на човек са в норма или по-високи от нормалното, но сърдечният ритъм е силно забавен).
LD50 на LSD-25 (доза, оказала се летална при 50% от тестовете в-ху определени животни) за плъхове е около 12 мг. Със сигурност човек би умрял от превъзбуда и халюцинации, далеч преди дозата да е достатъчна за да спре сърцето му.
Интересно е, че минимални дози (като за паяк) от халюциногена карат паяците да тъкат много по-симетрични и правилни паяжини. При повишаване на дозата паяжините стават сравнително хаотични и неправилни, а при още по-големи .. насекомото умира.

Механизмът на действие на LSD-25 и до ден днешен не е изцяло изяснен. Известно е, проблизително чрез химична близост с кои нервни медиатори алкалоидът оказва ефектите си върху организма - серотонин (5-HT; естествено), хистамин, ацетилхолин, допамин, епинефрин (адреналин) и норепинефрин (норадреналин). Има няколко предположения, които частично обясняват ефектите на алкалоида, по отношение на сродството му със серотонина - инхибира пресинаптично и/или постсинаптично 5-HT неврони, частичен агонист е на определени серотонинови рецептори и рецепторни области, в кората на главният мозък.
Всъщност, това че диетиламидът на лизергиновата к-на е поне частичен агонист на някои серотонинови (5-HT) рецептори е научно доказано. И не само това .. при неопределени условия LSD предизвиква постоянни промени (дефекти) в някои от тях. Лечение за това състояние няма. Рецепторите на нервните медиатори представляват строго-специфични белтъчни структури, намиращи се в точно определени неврони, част от мозъчната кора. Веднъж деформирани, тези белтъчни структури не могат да се възстановят. Това означава, че серотонинът вече не пасва пространствено на активните им зони 100%, а само частично и функцията му, изпълнявана благодарение на това характерно напасване, вече не се извършва правилно. Иначе казано човек остава в своя LSD трип завинаги, благодарение на това, че част от възприятието му е променена завинаги. Има хора, които неуспешно се опитват да намерят лек за това състояние още от 60те.

Едно от най-лошите неща, които може да ви причини LSD е "лош трип". Проблемът е, че всъщност това състояние заема вашата реалност и всичко е много по-живо и плашещо, дори от най-ужасния сън, който някога сте имали. Веднъж навлезли в bad trip, ще трябва да изчакате всичко да свърши .. преждевременно излизане най-често няма. Просто или от самото начало всичко започва по много ужасен начин, или - не. Лошият трип се появява от чистото любопитство, от психическа болка, от неприятна или некомфортна обстановка, от страх. Колкото по-голяма е взетата доза, толкова рискът пътуването да се превърне в кошмар е по-голям и толкова този кошмар ще бъде по-ужасен. Именно за това трябва първата доза да е малка и да не ви е фикс идея. LSD има една количествена граница, над която bad trip-ът е сигурен. Ако се случи да попаднете в него, ви е нужен верен приятел, който да държи ръката ви и да ви помага, говорейки приятни неща и опитвайки се да ви изкара от лошото състояние. Торазинът също идва на помощ. Някои успокоителни и антидепресанти обаче, биха влошили положението, отколкото да помогнат. Възможно е дори да ви убият. Лекарската намеса е добро решение, макар и никой да не го желае.

"Проблясъците" са 1 от необяснимите странични ефекти на LSD. От 1 страна се счита, че преживяното по време на пътуване впечатлява до такава степен, че от няколко дена, след като е взет наркотика до 2 - 3 години по-късно е възможно частично, много кратко повторение на трипа. Някои считат, че остатъчните малки количества LSD, натрупали се на определени места в организма, биха могли да причинят същото. Подобни преживявания се наричат проблясъци. Най-общо това са внезапни пристъпи на параноя или други много силни чувства, усещане сякаш вълни преминават по тялото ви. Възможни са и изкривявания на възприятието. Проблясъците могат да бъдат предизвикани от пушене на канабис, от рязко преминаване от тъмно на светло, от сцени в даден филм. Действителните причини за това явление не са известни. Почти всеки човек, употребил алкалоида неколкократно в живота си, преживява проблясъци.

В химично отношение молекулата на LSD-25, както и на останалите ергот алкалоиди, били те естествени или синтетични, е много нестабилна. На практика ако разтворите LSD в чешмяна вода, той ще се разгради в нея, поради това, че е хлорирана. Пряката слънчева светлина също го разгражда. За да бъде съхранен за неограничено дълго време, трябва да се постави в тъмен херметически затворен съд, с инертна атмосфера. Чистият тартрат на диетиламида на лизергиновата к-на, еквимоларно кристализирал с метанол (кристализационен метанол, остатък от този, с който се извършва финалното пречистване) представлява бяло, кристално вещество, което разклатено на тъмно изпуска малки жълти искрици.

В днешно време се спекулира с най-различни лъжливи или некоректно казани твърдения, относно LSD. Например твърдения, че предизвиква мутации, променяйки определени хромозоми, в различни човешки клетки (предимно червени кръвни клетки) .. причинявал рак и би могъл да повреди плода, при евентуална бременност. Още преди времето, когато Албърт Хофман написва своята книга: LSD - моето проблемно дете, е доказано, че LSD-25 не предизвиква каквито и да било мутации в които и да било хромозоми, освен ако не е приет в количества, които несъмнено ще доведат до смърт човека, който го е изял.
Според статистическо запитване, проведено преди няколко години, над 13 млн жители на САЩ са взимали LSD-25 поне 1 в живота си. Първият голям бум на този наркотик е през 60те години на миналия век и продължава над 10илетие . От тогава до сега по никакъв начин ракови заболявания или дефектни по 1 или друг начин новородени деца, на територията на САЩ не са били свързвани с приемането му.
Правени са тестове върху зайци и действително заешките зародиши мутирали и дори умирали от алкалоида, но при количества, много по-големи от еквивалентните за тези животни (спрямо тези за човек). В крайна сметка всяко 1 вещество, съдържащо подобен брой кондензирани ароматни ядра в молекулата си и нестабилно, колкото самият LSD би повредило плода и би предизвикало мутации в него. Това естествено не оправдава по никакъв начин отнасянията на алкалоида, но количествата, в които се приема са далеч под количествата, които биха причинили тези поражения. А и аз лично не искам да си представя жена, която би се друсала с LSD, докато е бременна. Aлкалоидът не би повлиял физически на способността на човек да има здрави и нормални деца, без значение дали ще ги има малко след или години след като го е взимал ( надявам се).