Salvia Divinorum

Малко от хората, изпитали пълните ефекти на пътуване със Салвия биха опитали отново. Дори опитни "психонавти", взимали множество пъти LSD и DMT в съвсем не безобидни количества, описват преживяването като изключително напрегнато, плашещо и с прекалено голям интензитет. Салвинорин А определено не е халюциноген, подходящ за навлизане в света на тези вещества.

Сред Мацатеките (за тези от вас, чели книги на Карлос Кастанеда, ще напомня, че дон Хенаро е мацатек), Salvia Divinorum (Diviner's Sage) е известна под имената ska Maria Pastora и Hierba Maria, което се превежда като "билката на Мери" или "листата на пастирката Мери."

Салвинорин А е много интересен то химическа гледна точка. Има може би най-голямата молекула на халюциноген, изградена от цели 23 въглеродни атома, при това не съдържаща нито 1 азотен, за разлика от LSD, DMT, Mescaline, LSA и много други. 7 от тези 23 въглерода са асиметрични, което определя 128 оптични изомера на съединението, от които само 1 е активен в таква степен - именно А изомерът. В растението се съдържа също и салвинорин Б, но той не проявява каквато и да била психична активност. Освен това салвиноринът не е алкалоид, както повечето халюциногени, а е дитерпен - нещо напълно необичайно.

Не са открити сходства между неговата молекула и молекулата на обичайните невромедиатори в човешкото тяло. Салвинорин А не проявява никакво отношение към 50 на брой рецептора, медиатора и йонни канали в човека, включващи пътищата на действие на LSD и останалите психоактивни ергот алкалоиди. Всъщност в това отношение той не се повтаря с нито 1 по-известен халюциноген.

[Изучаване на функциите му показва, че салвинорин А е потентен капа опиоид агонист в клонирани капа опиоидни рецептори, интегрирани в човешки ембрионни kidney-293 клетки и в натуралните капа опиоидни рецептори в мозъка на гвинейското прасе :D]

Накратко казано: като механизъм на действие Салвия дивинорум остава неповторима.

Основната част от дитерпена се съдържа в листата, по-малко в стъблото, а в корените има едва следи, което определя листата като тази част от растението, която се употребява. Като цяло е и по-разумно, понеже късайки ги умерено, растението остава почти невредимо, а и се възстановява, но вземем ли стъблото или цялото растение ...

Доказано е, че концентрацията на салвинорин А в растението зависи до голяма степен от сезона. През зимата концентрацията му спада поне двойно. Това естествено важи само ако то се отглежда на открито; ако се развива в парник, с достатъчна топлина, светлина и влага всичко е в норми. Нормално на всеки грам свежи листа от Салвия се съдържат 1.5 до 2.2 мг салвинорин А. На грам изсушени листа се падат по 4.4 мг Тежестта на изсушеното листо е приблизително 13% от тежестта на свеж лист.

Когато Salvia Divinorum се приема през устата, активният и компонент прониква в организма, главно през устната лигавица. Забележим ентеогенен ефект се постига при бавното дъвкане на 8 до 10 свежи листа (3 гр всяко, в продължение на 10 мин). Безмислено е същите листа да се здъвчат и погълнат набързо, понеже това няма да има ефект. Мацатекските шамани са приемали по този начин 50 до 100 листа на 1 път.

Кристалният салвинорин А най-често се нагрява, поставен върху тънко алуминиево фолио, като получените от стапянето му пари се поглъщат през устата с помощта на стъклена тръбичка, с около 15 мм. диаметър. Друг начин на приготвяне е следният: няколко стотин мкг салвинорин А се поставят в сух лист от растението и се изпушват заедно с него. Ефект най-често се усеща ясно с 200 до 500 мкг, силна доза е 800 до 1200 мкг Силата на ефекта зависи в много голяма степен само от дозата и самият човек; драстично усилване най-често се постига с малко увеличаване количеството салвинорина, но също така има и необичайно чувствителни хора, които могат да се преживеят цялостно пътуване и със значително по-малки дози. Има и такива опитали количество около 2 мг но преживяванията са били толкова свирепи, че никой от тях няма намерение да повтори.

Ако инхалирате с фолио, трябва да внимавате, за да улучите една точно определена температура. По принцип салвинорин А не се стапя толкова лесно, колкото изглежда, а веднъж стопен много лесно може да се изпари, преди да го вдишате, понеже точката му на кипене е близо до точката му на стапяне.

Приеман под езика, като ацетонов разтвор, салвинорин А предеизвиква забележим ефект в количества от 100 до 250 мкг В това отношение е 30 до 50 пъти по-силен от други натурални халюциногени като 5-МеО-DMT и псилоцин и почти достига по сила полу-синтетичният LSD-25. От друга страна дози до 100 мг/кг живо тегло са тествани върху мишки и не са дали никакви фатални ефекти. Това е 5000 пъти повече от нормалната доза за хора!

При пушене на екстракт от листа на Салвия ефектите започват след по-малко от минута. Ако дъвчете листата на растението, пътуването започва след около 15 мин, ако взимате салвинорин А като тинктура под езика ви, отново са нужни 15ина минути. Самото преживяване трае от 15 мин до 1 час, но това време може да ви се стори както много по-късо, така и много по-дълго от това, което показва часовникът ви.

Сега няколко думи и за самото пътуване ..

Много от хората използващи салвинорин А прекарват пикът на халюцинациите, като лежат на пода, очевидно изцяло погълнати от, което виждат, чуват и усещат. В началото на пътуването човек губи напълно връзката между съзнанието, тялото и личнистта си. За него светът, в който го е въвела Салвия е реалният свят, а предсатвата, че е под влиянието на някакъв наркотик изцяло липсва.

Ако трябва най-характерните ефекти да се опишат с въможно най-малко думи: пораждат се визуализации наподобяващи различни обекти, хора, животни; видения на двуизмерни повърхности, мембрани, филми; завръщане към различни места, особено познати от детството; загуба на тяло и/или самоличност; различни усещания за движение или упъване, усукване, под действието на някакъв вид сили; неконтролиран, истеричен смях; преливащи 1 в друга реалности - усещане, че се намирате на няколко места едновременно. Без_порно всичко това може да изглежда много красиво, но също така и много плашещо.

Вярвам, че нищо от написаното до сега не е от такова значение, както разказът на човек, опитал Салвия.

"Вчера преживях първото си пътуване в света на салвинорин А. Направих 2 дръпвания от бонг, в който бях сложил екстракт от Салвия и легнах по гръб. Всичко започна, докато издишвах дим от второто си дръпване. Ще направя всичко възможно, за да си спомня какво се случи в следващите 10-15 минути.

Изведнъж се оказа, че не съм там, където бях преди няколко секунди. Всъщност ми се наложи да си припомня къде се намирах в предишния момент. Дори не помнех да съм пушил каквото и да било! Не можех да си спомня къде съм бил или къде е било тялото ми. Знаех само, че нещо със сигурност не беше така, както би трябвало да е. Обхвана ме чувство на паника, опитвайки се да намеря спомен, за това от къде идвах, но колкото повече се опитвах - толкова по-паникйосан ставах. Тогава почувствах присъствието на някой до мен. Това беше някой, който аз не познавах. Не беше човекът, който оставих там - в реалността, а някой друг. Също така съм сигурен, че беше мъж.

Сега вярвам, че това е бил духът на Салвия. Караше ме да спра опитите за завръщане към реалността и да му позволя да надделее. Беше много поетичен, сякаш непрекъснато говореше нещо, насочено специално към мен. Едва си го спомнях да използва фрази, като "Хайде.. Хайде, " и "Да... Да!" Явно ме беше очаквал. Сякаш ме приветстваше и когато вече изцяло бях в дома му, той бе удовлетворен и развеселен от това. Спомням си също, че ми помагаше да си припомня как се диша, понеже бях адски сигурен - в този момент бях забравил как. Бях изплашен.

Музиката на The Doors бе избрана и пресъздадена от съзнанието ми, като фон и една определена песен - The End, някак си наистина ме побъркваше. Думите действително бяха доста променени, спрямо начина по който ги помнех. Изглеждаше, че Джим Морисън комуникираше с мен, но не по приятелски начин. В този момент имах доста интензивни халюцинации и не вярвам да успея да ги пресъздада. Сякаш Джим Морисън ми се беше разкрил, като убиец и знаех, че ще остана в тази паралелна реалност завинаги. Наистина нямах никакво усещане за времево-пространствената цялост. Действително чувствах, че Джим Морисън ми бе казал, че е убиец и че по някакъв начин ще размени телата ни, и аз ще остана там завинаги, бъдейки убиец!!

Всичко това приключи за около 5 секунди, но наистина получих откровение, гласящо, че ще остана "зад сцената" на живота или на битието, като цяло. Сякаш в мига, когато бях въвлечен 100% в това измерение, се намирах зад кулисите. Беше изключително реално! Просто стоях там и си мислех, че вече никога няма да мога да взема отново наркотици, мислех, че пътувам и преживявам живота, като от трето лице. Не, имам предвид, че наистина, изцяло и най-честно казано почувствах и заключих, че съм зад сцената на представлението на собственият си живот. И че Джим Морисън ще продължи, от там от където аз напуснах. Бях непотребен и това вкара негативен фон в трипът ми. Започнах да губя вяра в духът, ако въобще см му вярвал някога, понеже бях доста шокиран през цялото време и всичко, което той правеше ми изгеждаше негативно или поне саркастично. Не вярвах, че нещата трябва да са такива и бях сигурен, че това се дължи на онази странна песен.

Започнах отново да се опитвам, да се върна в моята реалност, но все още не можех да си спомня коя беше тя и съществувала ли е въобще. Замислих се, дали тя не е просто сън, а истинската реалност е тази, в която се намирам сега. Съществото, което беше заедно с мен сякаш се разочерова от мислите ми. Все 1 той не искаше да си тръгвам, но си мислеше "Е, направих всичко възможно, с цел да се почувства добре дошъл.." Някъде около този момент, най-накрая успях да хвърля 1 бърз поглед, върху реалността, която бях напуснал. Все още бях свидетел на усещанията и ефектите на паралелната Вселена, в която се намирах, но някак си можех да виждам и предишната реалност едновременно. Сякаш бях многоизмерен! Това, което съзнателно почувствах, влизайки в този водовъртеж, беше как част от възприятията ми все още се намираха в Салвинориновата страна, а друга част се бе завърнала в реалността. Цялото това преживяване не трая повече от минута, но подобно усещане не бях изпитвал никога досега. Сякаш съзнателно разпознах "порталът" ("gate"), който бе пресечен, за да мина от "другата страна" ("the other side"). Забелязах това, едва когато бях тласнат отново в реалността. Този пример за момент ми се струваше прекалено сюрреалистичен, но от друга страна, той беше толкова истински, колкото и всичко останало, което бях изпитал.

Веднага след като се завърнах, през главата ми мина мисълта, че съм избягал само за малко и съм се заклещил в безвремието ("time-void"), сякаш още вярвах в откровението, което бях получил преди. В този момент най-накрая установих визуален контакт, с приятелят ми, който бе стоял до мен, наглеждайки ме през цялото време. Все още халюцинирах. Попитах го кой е той, къде се намирам и какво правя там. Той ми отговори на въпросите, напомняйки ми, че бях пушил Салвинорин и аз най-после си припомних и това. Попитах го колко още ще продължат ефектите, които изпитвах и той ми каза, че ще продължат само още няколко минути. Отговорих, че искам това да спре веднага. Каза ми, че трябва да почакам, за да го оставя да спре от само себе си. Опитах се да стана, но сякаш бях закован за пода. Гравитацията си играеше много странно с мен; имах усещането, че се извивам или търкалям и затова нарочно започнах да се търкалям по пода, за да проверя какво ще почувствам в главата си.

Ефектите си отиваха и аз измърморих високо: "Не бях готов за това ... Не бях готов за това," Най-накрая отново бях в моята реалност, изпитвайки някои много комфортни и еуфорични остатъчни ефекти. Най-хубавото от това приключение, бе че не го считах за "bad trip". След цялата паника и притеснения, които изпитах, все си мисля, че като цяло бе позитивно изживяване. Завърнал се изцяло към реалността, осъзнах, че наистина го харесвам и ще се върна там колкото се може по-бързо. Просто не предполагах, че ще има толкова голяма разлика, между пушенето на сух лист и на екстракт. Не бях подготвен за подобно преживяване.

След доста размисъл, относто случилото се с мен, се сбогувах с духът на Салвинорина и му се извиних, за липсата ми на вяра в него. Обясних му, че съм благодарен за това, което ми показа с цел да ме учи и че съвсем скоро ще се видим отново. "

А сега няколко думи, за някои особености на самото растение и съответно начини на отглеждането му.

По принцип семената на Салвията не се използват за отглеждане. Веднъж посадени, те рядко поникват, а дори и това да стане по-нататъшното развитие на растението е сравнително бавно. За размножаване на се употребяват отрязки от растението, т.е. то се клонира.

Също както останалите салвии и Divinorum обича да расте при умерени температури и на сянка. В естествената си обстановка - мексиканската дъждовна гора, тя получава не повече от 50% слънчева светлина и се намира в поясa между 1100 и 1800м. надморска височина. Достигащата я светлина трябва да премине през гъстият навес на гората. Салвията може да се отглежда и на пряка слънчева светлина, но това ще възпрепятства растежа, листата ще са с по-малки размери, растението дори може да умре, ако липсва значителна по размер влажност на въздуха.

Ако се отглежда в градина е най-добре над нея да има неплътно покривало, хвърлящо известна сянка, а ако се отглежда на закрито е препоръчително използваната светлина да е дифузна и да се намира на поне 2 м от растенията. Температурата около върха на Салвията трябва да е не повече от 30°С. Идеално ще е да се държи на 20°С със влажност 50% - 70%, но растението ще издържи и до 48°С, ако влажността е 95%. Влажност над 70% не е препоръчителна, поради по-големият риск от развитие на патогени.

В по-големите географски ширини Салвия трябва да се внася на закрито, докато трае зимата, понеже температури под 10°С я вкарват в летаргия.

Фотопериодът при вегетативно размножаване трябва да е поне 16 часа, съкращаването му до 12 часа възпрепядства цъфтежа.

Подходящи са богати, водопропускливи почви. Предпочитаното рН е между 5.0 и 6.0. Растежа може да се подпомогне с ексртакти от морски водорасли. Отрезките е най-добре да бъдат взети от най-здравото растение и да се поставят в чиста вода. Клонирането на растения, които са били подтискани по някакъв начин или са с повредена ДНК, винаги ще доведе до бавно развитие.

Салвия пуска корени директно от стъблото си, ако то е отрязано. Използвайте стерилен нож и отрежете 5 до 10см., броени от върха; подрежете всички листа от взетата част, без двете, намиращи се най-близо до върха и моментално потопете срязаният край в хормонен гел за корени. Гелът не е особено важен, но предпазва от патогени, а и развива по-здрави корени още в самото начало. За откъснатото стъбло е много важно да бъде сложено в растителна среда, примерно вода или почва, колкото се може по-бързо. Грешка е отрезките да се държат прекалено подгизнали (да са потопени в среда, в която водата не се подменя), защото така ще пуснат по-трудно корени. Добре е да се добави малко витамин В1, с цел подсилване на средата.

През първите две седмици от основно значение е клоновете да се държат при по-голяма влажност. Нормално е първоначално да клюмнат, поради не достатъчна влажност. Растенията трябва да се пренесат в засенчено място, с температура между 20° и 24°С. Ако растат на затворено, след двуседмичният период отдушникът трябва да се отваря периодично (на няколко дена), за да се отдели част от натрупаната влажност и растението да се приспособи към по-ниска.


Salvia Divinorum e напълно легално растение в почти цял свят, като същото се отнася и до салвинорина. Преди няколко години в САЩ е направен опит за поставянето на салвинорин А в Списък I (Shedule I) за наркотични вещества, редом с хероина и кокаина. Естествено там би трябвало да влязат и всички съдържащи го растения. Не е известно заканата да е изпълнена, поне до ден днешен. За сметка на това пък в Северна Австралия, отглеждането и употребата на Salvia Divinorum е контролирано от закона. Във всички останалите страни по света Salvinorin A и Salvia Divinorum са легални, в повечето случаи хората и властите си нямат и най-бегла идея за какво става дума.