“Надежда, Свобода, Дружба, Младост”

Изложба фотографии на Луизе Шрьодер – Германия

Обща концепция:
България – страна на чудеса и изненади, където късметът и нещастието са толкова близо един до друг, че се сливат. На картата тя се намира на раздела между Изтока и Запада и същевременно бележи външната граница на Европа.
София е културния център на държавата и привлича с възможности за образование и работа много хора, особено от аграрните райони. Западното влияние в столицата мотивира много млади хора окончателно да напуснат страната – към Западна Европа или САЩ, където се надяват да живеят според западните стандарти и да постигнат икономическа независимост.
Портретираните са част от едно младо поколение, поколение на прехода, в търсене на собствена идентичност и свое място в обществото.
Заглавието „Надежда, Свобода, Дружба, Младост” е замислено като провокация. Тези понятия са в голяма степен компрометирани чрез политическата им употреба в тоталитарното минало. Те са и имената на четири софийски квартала, в които живеят много от фотографираните тук хора. Това поставя въпроса за смисъла и преосмислянето на тези понятия в съзнанието на това ново поколение, както и доколко предишната пропаганда все още упражнява влияние върху значението на тези думи за съвременните младите хора.
Проектът е един опит за проследяване на това търсене на собствена идентичност чрез портрети, фотографии на жилищата на портретираните хора и интервюта с тях.
Стаи, пространства и жилищни комплекси – те са не само част от хората и личната им среда, те са и огледало на обкръжаващите ги обществени промени и процеси.
Търсенето на идентичност обхваща от една страна създаването на собствена история и заниманието с битуващите ценности, морални разбирания и с настоящото световно развитие. От друга страна то поставя под въпрос самата идея за индивида като носител на промяна в общия социален контекст.
С политическите промени след 1989 за много хора от бившия Източен блок се отвориха наглед безгранични възможности, които обаче са свързани и с последвалата липса на ориентация и чувството за несигурност, които са особено разпространени сред младите хора. Те осъзнават, че имат свободата да правят онова, което искат и да поемат съответната отговорност, но се чувстват неподготвени да взимат самостоятелни решения.
Всичко им подсказва едно усещане за свобода, което обаче се изчерпва с две възможности, а именно: да останат в една страна, която се нуждае от много време, за да се изравни със западния свят или да отидат зад граница и да живеят според западните разбирания.

Важно е те да познават добре целите и представите си, за да оцелеят в джунглата от възможности на новото общество. Това поколение млади хора, които са прекарали детството си в комунистическа България и които са отраснали с ценностите на социалистическата общност, се сблъскват с морала и представите на едно общество, за което предприемчивият, успяващ индивид е основен градивен елемент.
Противоречията, които произлизат от тази ситуация, пораждат колебания, обърканост, желание за сигурност и за принадлежност към една сплотена общност. Мнозина не си дават сметка за тези процеси и смятат, че в днешно време никой не е в състояние да намери мястото си в света и самия себе си.
Те очакват с притеснение и страх от загуба на собствената културна идентичност бъдещото членство на сраната в Европейския съюз през 2007 година.

Фотографиите показват един ясен и детайлен поглед върху света и обкръжението ни. В една нова Европа би следвало да бъде преодоляно статичното разбиране за култура. Би трябвало да приемаме другите културни модели не като нещо чуждо, а като съкровище, като богатство, което пречупено през личния ни опит, превръща понятието култура в нещо динамично.

Работите в настоящата изложба и прилежащото към нея издание са създадени по време на множество дълги престои в България между 2003 и 2005 година.

повече информация:: www.hgb-leipzig.de/~lutzi
www.artnews.info/luiseschroeder - за авторката