Waking Life (2001)

'Говорим за паразитизъм, превъзходство, нравоучение... Война, хищничество... Те биха започнали да изчезват. Те биха били обект на де-еволюция. Новият еволюционен модел ще ни даде човешките черти на истина, лоялност, справедливост, свобода. Това биха били проявите на новата еволюция. Това е, което се надяваме да видим. Това би било чудесно. Един саморъзрушителен човек се чувства изцяло отчужден, напълно сам. Той е аутсайдер в човешкото общество. Той си мисли, 'Трябва да съм ненормален.' Това, което не осъзнава е, че обществото, точно както и той, има неотменен интерес към значими загуби и катастрофи. Тези войни, този глад, наводнения и земетресения посрещат определени нужди. Човекът иска хаос. В интерес на истината, той му е необходим. Бедност, конфликти, размирици, убийства, всичкият този ужас. Ние сме неудържимо привлечени, почти до състояние на оргазъм... създаден от смърт и разрушение. Във всички нас е. Ние му се наслаждаваме. Разбира се, че медиите се опитват да го представят като нещо тъжно, изобразявайки ги като непосилни човешки трагедии. Но всички ние знаем, че функцията на медиите никога не е била... да елиминира злините по света, не... Тяхната работа е да ни убедят да приемем тези злини и да свикнем да живеем с тях. Властите искат от нас да бъдем пасивни наблюдатели.'

'Ние сме авторите на нас самите, и съавтори на гигантски роман на Достоевски, в който участват клоуни. Цялото това нещо, в което сме въвлечени, наречено свят... е възможност да покажем колко вълнуващо може да бъде отчуждението. Животът е въпрос на чудо, което се е натрупало през времето... от моменти смаяни от това, че са заедно. Светът е изпитание за това дали можем да се издигнем в преките преживявания. Нашето зрение е тук като изпитание дали можем да погледнем отвъд него. Материята е тук като изпитание за нашето любопитство. Съмнението е тук като изпитание за нашата жизненост. Томас Ман пише, че той по- скоро би участвал в живота... отколкото да напише сто истории. Джакомети веднъж ударен от кола, си спомня, че изпаднал в осъзнат припадък, във внезапно оживление, защото разбрал, че най-после нещо се случва и на него. Смята се, че не можеш да разбираш живота и да го живееш едновременно.'

'...този цялостен телепатичен процес в който участваме, независимо дали го осъзнаваме или не. Това би обяснило съществуването на тези, сякаш спонтанни, световни, новаторски скокове в науката, и изкуството. Същите резултати се появяват навсякъде независимо един от друг. Някой човек пред компютъра, се досети нещо, и почти мигновено, други хора по света се досетят... - същото нещо. Провели следният експеримент. Изолирали група хора за известно време, и наблюдавали техните способности да решават кръстословици... спрямо тези на общото население. И после тайно им дали кръстословица, която вече, била решена от хиляди хора предният ден. Резултатите им скочили драстично, с около 20 процента. Сякаш веднъж, когато отговорите са наоколо, хората могат да ги уловят. Като, че ли всички телепатично споделяме своят опит.'