Интервю с Емо Билярски Korai Orom

Б.Й.: В това число влизат и хората, които правят визията, предполагам.
Е.Б.: Да. Част от групата са хората, които правят визията.Сега сме 8 музиканти, 3 правят визията и светлините и 1 звукоинжинер, който е абсолютно необходим при такова количество инструменти.

Б.Й.: На вашия официален сайт пише, че по време на вашето първо задгранично турне в Германия през 93-та сте свирили в пънк клубове.Това, което направихте снощи в “О`Шипка” е доста далече от пънка. Как би описал пътят, който е изминала групата?
Е.Б.: Точно снощи в “О’Шипка”беше близко до пънка в смисъл скандално.Просто хората бяха силно повлияни от качеството на българската ракия и от срещата с много приятели. Срещнахме се с един руски състав “Оле лукойе”, които са много добри приятели и с които постоянно се засичаме по най-невъзможни точки от планетата. утре ще свирим заедно в Триград. А за пътя … Е то никога не е било всьшност пънк, по-скоро бих го нарекал някакъв вид шаманска музика или как... На времето музиката беше чиста енергия, и максимално импровизативна, и максимално основаваше на ритми. Предполагам навремето, а и сега където още живее този вид култура, ако можем да го наречем култура, когато се събира племето около огьня и всички започват да танцуват, да бият барабани, изпадат в транс. Нещо такова беше отначалото.Доколкото знам официално пънк се нарича нещо друго.Някои парчета от тогава са се запазили и ги свирим и днес. Иначе сега вече музиката ни е много по-изчистена и явно си личи че не сме на 20 години вече, че пoвечето от хората са над 30. Слава Богу, мисля че не сме остаряли още тъй като постоянно вкарваме свежи неща в музиката.

Б.Й.: Вие сте имали в България вече 3 участия, това ви е четвърто идване. Освен факта че ти си бьлгарин има ли друга причина групата толкова често да идва в нашата страна? Защото са рядкост групите, които идвад за втори път, камо ли за трети, а вие вече за четвърти идвате…
Е.Б.: Въпрос на желание. Въпрос на желание от страна на организаторите, на хората, които могат да направят тук нещо, и естествено въпрос на желание от страна на групата. Според мен все повече групи ще се връщат тук, защото България е хубаво место и това не е само мое мнение, това е мнение на целия състав.Иначе не биха ме питали те постоянно “Кога ще ходим в България?”. Откакто групата съществува и откакто започнах аз да се занимавам с организацията на концертите зад граница, естествено правя опити да дойда в България обаче до 98-а година ситуацията тук беше такава, което е естествено, че можеха да се поканят само състави, които имат голяма аудиенция, голяма публика, ние не бяхме такъв състав. Но няколко много смели момчета, между тях при всички случаи бих споменал Владо Ханджиев и Павел Стойчев, направиха през 1998 година фестивала SUB Fest в Биологическия факултет, което в определен смисъл беше начало на нова ера на музиката в България.Поканиха ни. Ние се познавахме с тях още от по-рано, приятелски връзки имахме.Концертът беше успешен. Поканиха ни след това 99-та година и 2000 година. И сега отново в организация на Владо Ханджиев (i Viktor Marinov or Vataff) се прави Форум на изкуствата в Триград “Слънцелуна”.Тъй че всъщност на тях трябва да благодарим плюс, естествено и те нищо не биха могли да направят ако нямаше публика, на хората, че са отворени към този вид музика.

Б.Й.: Да поговорим малко за снощната проява в “О’Шипка”. Вие до сега в България сте свирили по фестивали, а това клубно участие снощи…
Е.Б.: Ние свирим навсякъде. Но идеята беше такава – все едно ще свирим в България, то нека да има и нещо в София.А по-принцип сме свирили и в по-малки клубове от “О’Шипка”.

Б.Й.: Въпросът беше да разкажем на слушателите какво се случи снощи, защото не свири цялата група, свири една от неините части
Е.Б.: Корай Спешъл Бийтс свири. На мен лично не ми хареса.Но след като музиката ни е иMпровизационна трябва да приемем факта, че понякога има много яки концерти, понякога има слаби концерти.Поемаме отговорността за това. Плюсът от това е, че HE свирим научени парчета по един същ начин, което би било скучно най-вече за нас. Така понякога става много добре, понякога става малко странно.

Б.Й.” Да разкажеш малко за Корай Спешъл Бийтс, коя част от групата е, как се е обособила…
Е.Б.: В нашата програма има парчета, които всеки път малко по-различно ги свирим, но са по принцип фиксирани, а имаме и импровизационни части, при които започват когато барабанистите (ние има един барабанист и 2 или 3 души, които свирят на перкусии) започват да държат някакъв ритъм, а останалите музиканти импровизират нещо. Всъщност така се роди идеята за създаване на такъв live act, бих го нарекал, което не е пълен концерт, а нещо по-импровизирано, което се основава на ритъм секцията.Практическият смисъл е в това, че тази формация се състои от по-малко хора, към 6 човека, по-лесно се прекарва, на по-малки сцени може да се събере.Така стана Корай Спешъл Бийтс. Диджеите от състава, известни като Корай Бандитос u обикновено винаги след нашите концерти пускат музика от плочи, а останалите бият барабаните. На мен лично повече ми харесва този вариант, когато всичко е на живо.

Б.Й.: Това значи трябва да се разбира така че отделните части на групата не издават отделни албуми, нямат отделни записи и могат да бъдат видяни единствено на живо?
Е.Б.: Ами диджеите те пускат чужда музика, тъй че затова не издават албуми.Корай Спешъл Бийтс отдавна се канят да издадат албум с такива неща. Но в крайна сметка става така, че идеите които се разработват от Корай Спешъл Бийтс по-късно влизат в албумите на Корай Йором.И като чуеш нашите плочи, почти всяка има такова парче с 5 минутно соло на барабаните.

Б.Й.: Просто исках да подчертая уникалността на това, което се случи снощи в София.
Е.Б.: Е, то си беше уникално. Дори аз се учудих.

Б.Й.: Прави ми впечатление твоето отношение към, да кажем, употребата на алкохол и други такива неща по време на свирене и влиянието им върху музиката. По принцип в музикалните среди се носят легенди точно в обратния смисъл – кой колко изпил, кой как се надрусал… Твоето отношение ме впечатлява.
Е.Б.: Това е абсолютно личен проблем или въпрос на всеки какво и колко употребява.Но ние имаме задължения, ние затова се качваме на сцената, за да направим нещо яко, нещо хубаво.И ако то ти помага – добре,а ако… На нас прекалено ни помогна вчера. Все едно. Случват се и такива работи. Всичко беше малко хаотично, защото освен това и не бяхме спали цяла нощ, защото пътувахме от Будапеща насам и всички бяха доста изморени.Но на Триград не се съмнявам, че концетът ще бъде както би трябвало да бъде.

Б.Й.: Да поговорим малко за концерта, който ще имате утре. Какво знаеш за Форума на изкуствата в Триград, за участниците в него? Какви са ти очакванията от него?
Е.Б.: За фестивала знам, че има едно момче, което се казва Виктор Маринов, който навремето свиреше с Боби Лазарков в групата “2 купета”, после направи “Бенд оф мед уимен”, които според мен бяха една много хубава група и с наша помощ свириха няколко пъти в Унгария, а сега в момента прави солови проекти и през цялото време гори от желанието да направи някаква среда, в която и той и хора като него да могат да се изявяват. Което е нещо много хубаво според мен.Та той и неговата приятелка Момера миналата година направиха този фестивал в Триград.Спомням си как преди 5-6 години с неговата стара Жигула тръгнахме веднъж да обикаляме и отидохме в Триград.Той ми показа мястото, аз бях за пръв път там. Прекарахме един прекрасен ден. Така че сега пак ще се видим снего, но вече в съвсем друго качество – и той ще свири, и ние ще свирим. И така е бил направен този фестинал с цел на природно силно място, където има наистина много силна енергия, тя да мине през хората и през музиката. Доколкото знам миналата година с един изключително скромен бюджет, едни смешни цифри, се е получило нещо много добро. И тогава фестивалът е бил открит от Валя Балканска, и токава са свирили много добри етнически, а след това електронни групи. Тази година нещата трябва да са 10 пъти по-добри, защото са организирани наистина професионално.

Б.Й,: А за останалите участници? Стана ясно вече, че се познавате с “Оле лукое”…
Е.Б.: Ами то всъщност е като една мрежа. Когато обикаляхме из Европа, а след това из Англия и Ирландия се срещахме с много интересни хора, които всеки на своето място правят интересни неща, тъй като не само тук е трудно да се направи нещо така… клуб или фестивал, на който атмосферата да му е по-различна от този материален свят, който ни заобикаля. На запад също е толкова трудно, може матеpиално да е по-лесно, но да се направи атмосферата не е по-лесно.И ние имаме щастието да не сме само туристи и на следващия ден да продължаваме на другаде, за да свирим, а да попадаме на места и на хора, които се опитват да направят нещо, които са ни намерили по някакъв начин. Ние снимахме филм по тези места и от него 8 минути са влезли в последния ни диск. Мислихме да наречем този филм, който все още се надяваме да завършим, за хората и за местата “Острови”, защото те са като острови в света, в който стават доста негативни неща. Но когато човек вижда , че на толкова различни точки по света има хора, които могат да живеят по друг начин и да организираT живота си както искат, могат да се наречат комуни, да се наречат както искаш, това дава някаква надежда и в един момент усещаш, че съществува един друг паралелен свят, които е много по-добър. “Оле Лукойе” е част от тази мрежа. Те са наши приятели от Петербург, с които музикално и идейно сме много близки. Чухме музиката им по време на един от нашите Берлински кнцерти и много се харесахме. Веднага започнахме да работим по организираенто на техни концерти в Будапеща. МНого пъти сме ги канили и сега през септемжри пак ще идват. Те пък ни помогнаха да свирим на един фестивал в Санкт Петербург, които остави у нас най-силното впечатление до сега от нашите пътувания.И ето че вчера пак се срещнахме в “О’Шипка”.

Б.Й.: Стана дума за вашия последен албум “Sound and vision 2001”, който излиза на българския пазар от фирма Wizard на 05.08.2002г.Вашите по-стари албуми могат ли да бъдат намерени по някакъв начин в България?
Е.Б. Wizard разпространява и предишния ни албум от 2000 година. По-старите неща… откакто идваме в България, от 1998 година ние винаги оставяме в някои от магазините наши касети, дискове, но е трудно. Трябва да решим този въпрос. Ние имаме към 7-8-9 албума, всички издадени от нас. Освен това имаме 2 винилни плочи, издадени от един немски лейбъл, а сега и последния ни албум беше издаден на винил от един датски лейбъл.

Б.Й.: както стана ясно вие сте обикаляли много по Европа, по света. Съществува ли някаква разлика между публиката тук в източна Европа и на другие места по света? Усещате ли я като изпълнители?
Е.Б.: Според мен, пък и не само според мен, публиката в източна Европа е по-отворена, може би някак си по-позитивна, макар че не бих искал да обобщавам. Навсякъде зависи от конкретното място, където свирим.Но ето например през юни свирихме на две места в Италия – във Венеция и в Милано. Много културни места, които са виждали много музика и т.н.. И на едно от тези две места на нас за пръв път в многогодишната ни история ни се случи никой да не танцува. А нашата музика доста предразполага към танцуване. А от друга страна преди 2 седмици по време на нашия концерт в Македония, на Охридското езеро, накрая и бодигардовете започнаха да танцуват.Т.е има такъв момент – тук всичко е по-свежо, хората не са толкова отекчени от всичко.

Б.Й.: Както разбрах, ти си водил в унгарско радио предаване за българска музика. Смяташ ли, че музикалният продукт, произвеждан в България, в източна Европа, е конкурентно способен и има какво да даде на публиката извън източна Европа?
Е.Б.: Аз бих разделил въпроса на две. Ако попитаме дали музикалния продукт, направен в източна Европа, е конкурентно способен на западноевропейския PAZAR, трябва да кажа – не. Ако поставим въпроса имали какво да даде, то бих казал, че при всички случаи. Това са 2 отделни свята. Ако говорим за света на музиката като индустрия, като продукция, то западната музика е по-развита и ако останем в това пространство, тогава би трябвало много силно да се оплакваме, защо тук толкова много закъсняват нещата, защо тук закъсняват музиките, защо западните хитове идват толкова късно, а нашите въобше не отиват там. Ако говорим не за пари, не за индустрия и класазии, а за хора, за музика е много лесно да се покаже и докаже, че на хората там им е много по-необходима музиката, която се прави тук, отколкото обратното.Аз през деня работя в едно музикално издателство в Унгария, което се занимава с издаване на музика от този регион – етно, джаз и други специфични за нас музики и работата ми е да ги експортирам Като такъв постоянно обикалям доста по всякакви срещи на подобен род издателства и виждам, че собствените музики на западноевропейските страни са силно изтощени. И когато да кажем ние правим компилация с унгарска народна музика, както тук се правят компилации с българска народна музика, и когато Дания или Белгия прави подобна компилация на своя народна или уърлд мюзик, както се казва, там човек чува африкански, арабски и прочие музики, т.е. музиките на емигрантите, които са дошли да живеят там. А собствените им корени вече са изчерпани и просто не могат да покажат нищо интересно.И ако вземем съвремената рок музика или електронна музика и ги разгледаме чисто, като чиста рок музика или чиста електронна музика те отдавна са се изчерпали и отдавна живеят от влияния от музики на по-изостанали икономически народи. нали цялата съвременна музика започва от американската черна музика, после се забелязва все по-силно африканско влияние, сега е много популярен ейжън ъндърграунд – влиянието на индийска, пакистанска и прочие музики и започвам да усещам все по-силно, че започват да откриват музиката на източна европа, която до сега някакси не са я забелязвали.

Б.Й.: Освен разделението източна Европа – останалия свят и връзките между отделните държави в източна европа през последните години са в много окаяно състояние.Как, според теб, се възприема тази българска музика, която ти си пускал в унгарското радио и българските групи, които с твоя помощ са имали участия в Унгария?
Е.Б.: Възприема се много позитивно, просто защото ако не беше така нямаше да искат да има такова предаване по радиото и организаторите нямаше да канят групите за участия.Първо се учудват, после казват, че е много добре.До сега с наша помощ в унгария са били “Бенд ъф мед уимен”, “Уикеда” няколко пъти, миналата събота свирихме с “Уикеда” на един фестивал в Словакия, а днес в Будапеща започва най-големият фестивал в централна и източна Европа и “Уикеда” ще свирят първия ден, а “Инсмут” малко по-натам, “Бейби фейс клан”свириха миналия месец на 2 места. Абсолютно всичко минава много нормално и много добре. Всъщност трябва да се признае, че по-голямата част от музиката, която се прави в източноевропейските страни е с поглед на запад. И това е много грешен подход, и не само грешен, но и ни принизява по някакъв начин и ни депресира – ние като хора, откъснати от някъде, да седим и да чакаме да ни приемат някъде.Ние не сме откъснати от никъде, а живеем на много интересно място, и не трябва да ходим никъде. Тук си е нашето място и трябва да се научим как да живеем едни с други.

Б.Й.: Доста дълги години в музикалната преса се коментираше въпросът трябва ли да се пее на български или може и на английски. Смяташ ли че ако пее на английски, групата има по-големи шансове да пробие на запад?
Е.Б.: Смятам, че има по-малък шанс да пробие. Това е проста математика и може да се изчисли много лесно. Когато групата пее на английски, то и цялата музика е ориентирана на запад, прави се както би трябвало да се прави там, а това значи, че това е вече вторичен продукт и никога не може да стане толкова добре, колкото си е там. Затова например българската народна музика е много по-полулярна на запад от българската рок музика. От друга страна изобщо не бих взел участие в спор на къв език трябва да се пее. Всеки пее на такъв език, на какъвто му идва отвътре. Например “Бейби фейс клан”, които пеят на английски, опровергават точно това, което казах. Защото те не пеят на английски, за да стане нещо, а те имат такива текстове, така яко ругаят Европа и отношението, което имат към нас, при това обосновано ги ругаят, че аз бих се радвал да свирят на колкото се може повече западни фестивали, точно затова - да ги разберат. Те имат едно много хубаво послание. Но по принцип смятам, че там не им е интересна музика, каквато и сами си правят, а именно нашата –специфичната. Не казвам всеки да вкара по една българска народна певица в групата си, трябва да има нещо особено, нещо интересно.

Б.Й.: И преди да завършим би ли разказал какви са плановете на групата за близкото бъдеще? Планирате ли издаването на нов албум?
Е.Б.: Нещата са много ускорени. Последният ни албум излеза през декември. След това през юни излезе един наш съвместен проект с Шандор Мещер, който е разработил нов музикален формат, който се нарича “дигитална импровизация”. Този формат отговаря на нашите дългогодишни изисквания и мечти музиката веднъж записана, да не е статично фиксирана. Този формат позволява всеки път, когато си пуснеш диска на компютъра, парчето да звучи малко по-различно. Просто се записва малко повече материал, повече варианти на парчето, повече миксове, и чрез един случаен генератор се подбират различни комбинации. Шандор Мещер използва наша музика, за да представи тови формат. Това беше първия такъв диск. Ние работим върху втори ремикс албум, който би трябвало да излезе през есента. Различни диджеи от Унгария и не само от Унгария правят ремикси. Аз много бих се радвал, ако някои в България се заинтересува. Ако това стане – пишете ни. Адресът ни е много лесен – korai@korai.hu . Ние можем да предоставим музика и всичко. Защото не е важно кой откъде е, а кой какво прави.Много бихме се радвали, ако българи също направят ремикси. Иначе това лято беше много изморително. Бяхме на европейско турне – на няколко места в Германия, после в Белгия, Холандия, Дания, Дания е едно много прекрасно място, Австрия. После свирихме по източноевропейските страни. Сега сме в България. След това се прибираме, защото в събота имаме концерт, след това ще участваме на фестивала Sziget в Будапеща в понеделник.
А за край искам да кажа, че за нас е важно да поддържаме връзка с България, затова пишете ни на адреса на групата korai@korai.hu, разгледайте нашия сайт на адрес www.korai.hu. Идвайте повече в Унгария, да се срещаме повече, да живеем по-добре. Защото абсолютно от нас си зависи как ще живеем.