Интервю с Атмос за Psymag (2004)

Atmos е едно от най-уважаваните имена и истински пионер на скандинавския прогресивен фронт. Как ти се вижда сцената днес в сравнение с преди?

Ами наистина не знам какво да кажа за сцената, тъй като в Швеция никога не сме имали такава. Но ми се струва, че прогресивната музика се е превърнала във вид бягство за многото транс DJ-и и аристи, които са започнали да осъзнават, че като цяло транс музиката е престанала да изпълнява целта си, тъй като вече не е достатъчно транси.

Станала е все по-бърза и бърза, шумна, истерична и двойнствена. Трансът от 1990 до 1995 г. беше едно пътуване в звуците. Предаваше топлото послание на нереални светове и планети. Онзи хипнотичен ритъм се съединяваше с човешкото тяло, както собственият му пулс (около 130 бийта в минута), при който най-накрая достига това състояние на съзнанието, наречено транс. Просто естествено се чувстваш като под действието на наркотици. Вместо да пътуваш до ада през истеричен въртоп от пластове, съдържащи повечето от посланията на времето, които ти казват колко микрограма може да вземе човек , без главата му да се пръсне... какво по дяволите трябва да значи това =) ???


Как нещата се промениха за теб в хода на кариерата ти?

Понякога всичко е било борба. Сещам се за моменти, в които хората са били шокирани защо не пускам псайтранс при първия път, в който са ме слушали като DJ или LIVE. От мен очакваха да звуча в стил The Only Process или Klein Aber Doctor или нещо подобно. Тези хора сигурно си мислят, че танцувалната музика е тази с BPM с четири цифри =). Естествено си получих дажбата от освирквания и замеряне с зеленчуци, бутилки и варени домати. Но както винаги съм си казвал, след дъжда винаги се показва слънце. Хората с четирите цифри на BPM-а накрая се предадоха и тези, които не се навъртаха около dj-я да го поучават как да пуска, спечелиха.


Незабравими моменти от кариерата ти?

Определено фестивала Samothraki 2003. Фермата за щрауси в Ейлат (Израел) заедно с Anthony Papa е също приятен спомен. Тези два пъти звукът на Atmos наистина изглежда се връзваше през цялото време. Мога да спомена още много, но тези два момента първо ми изникнаха в главата поради някаква причина.


Каква техника използваш в студиото?

Честно казано използвам неща, които са много ценни, но поостарели в днешно време. Четирите основни неща са пулт Mackie, семплер Akai, няколко саунд карти MOTU и добре работещ MAC G4. Останалото си идва и отива с новата продукция в зависимост от това какъв тип парче се опитвам да създам. Само да спомена, че някои от тези машини са главно за обработка на ефектите, на стерео звука (vitalizers) и аналогови tape-echoes. Но не забравяйте, че не техниката създава музиката, а вие самите.

Вторият ти албум ще излезе съвсем скоро. Каква промяна виждаш в него, в звука му...

Единственото нещо, което стана с мен, е че порастнах от времето на първия ми албум Headcleaner =) Не си мислете, че музиката ми се е развила съществено от тогава, тъй като все още черпя вдъхновение от същите неща. Мисля, че този път голямата разлика е в това, че съм тренирал слуха си и най-накрая започвам да ставам по-добър и по-добър в правенето на музика. Разбира се повече се влияя от house и techno, отколкото от full-on. Мисля, че това е така, защото по-скоро правя транс, който да си слушаш вкъщи, в колата, докато чистиш къщата, на афтърпартита и в спокойни моменти - по всяко време, когато не си на парти, а където и да било другаде. Като цяло това, което искам да получат хората от мен е топъл, не толкова сложен бийт, изпълнен с groove, който не изисква да взимаш наркотици или каквито и да било нелегални вещества, за да разбереш съдържанието му. Друго, което целя в кариерата си на артист, е да се опитвам винаги да правя музика, която да е по-скоро актуална по всяко време, отколкото следваща дадена тенденция в момента. Модата е яка за около месец, докато другото остава завинаги.


Каква музика е повлияла на собственото ти творчество и начин на изразяване през годините?

Повечето от нещата, които са оказвали влияние върху мен, са обикновените рок и поп музика, които съм слушал по радиото или съм гледал по телевизията. В някои от тези парчета чувах части, които лесно можеха да бъдат вписани в контекста на електронната dance музика. Примерно 4-секунден TV джингъл, който ако бъде луупнат, можеше да послужи за основен среден риф... повтарящ се отново и отново и придаващ на парчето хипнотичен ефект. След лека обработка на еквалайзерите и филтриране добавях chorus или delay ефект, така че доста дървеният в началото джингъл се превръщаше накрая в нещо, което караше хората да танцуват. Това беше вдъхновението общо взето. Ако трябва да кажа определени групи, които са ме вдъхновявали, вероятно ще спомена Pink Floyd и Жан Мишел Жар, а от съвременната транс сцена – X-Dream и Xavier Morel.


Опиши един обикновен ден на Атмос...

Като Атмос имам изяви на сцена, а като Томас се старая да се забавлявам възможно най-много по начин, съвсем различен от този, докато работя в студиото. Завърших 2nd Brigade в началото на октомври 2003. Не много след това, покрих нещата в студиото и вместо на него отделих доста време в гаража, поправяйки моя Harley. И така бавно се подготвях за сезон 2004, работейки постоянно, за да превърна този обикновен мотор в железен звяр.
По-късно тази година внезапно започнах да се замислям за работата си. Спомням си чувството - че съм изцедил и последната капка вдъхновение от студиото си – много странно чувство между другото. Дори не можех да си помисля да се върна там да направя и по-малко от половин парче. 7 години между същите тези 4 стени ми бяха достатъчни. Реших да си намеря нов бункер за моите цели и офис.
По-късно установих, че това нямаше да бъде най-лесното нещо.
Разбирате ли, исках студиото ми да бъде на място, което всъщност беше доста популярен регион; скоро осъзнах , че това беше невъзможна мисия. Имах късмета и накрая си намерих ново място, което изглеждаше като... дупка!
Не се тревожи, казах си аз. Някак ще оправя това място. За щастие един много добър мой приятел, който работи като професионален дърводелец и конструктор, ми каза, че има известно свободно време, за да ми помогне. От две седмици насам се опитвам да смогвам на темпото му... тялото ми ме боли.. много...

За съжаление до момента не сме и до половината на това, което трябва да се свърши.