Интервю с X-Dream за Mushroom Magazine (2004)

След последния ви албум техното вече не стои в центъра на вниманието ви. С отделни соло проекти събрахте междувременно опит в различни музикални области. Сега тотално смесвате електронните стилове. Защо, какво се случи? На къде продължава пътуването?

За мен, да правиш музика в областта на техното, е като пътуване из науката. В областта на психеделик транса преживахме твърде много. От както съществува музиката, тя се променя! Това обаче не трябва да значи, че ние спираме да продуцираме музика в стила, в който преди сме правили. Супер интересно е да опиташ необичайното и да вършиш неща, които преди никога не си вършил. В актуалния ни албум сме работили много върху вокали, които се пеят от Аriel и които тя изпълнява на живо на сцената. Другата част от албума върви повече в посока транс/техно. Освен това вътре е и един много як ремикс на „THE 1st“ от Fluke- като bonustrack.



Можете ли да опишете с думи моментното ви музикално, философско виждане?

Никой албум на X.Dream няма да звучи така в бъдеще както друг X.Dream-албум. Това, върху което в момента адски сме полудели, е ретро от 80-те и електро. Това обаче е само като за вдъхновение. Всъщност вдъхновение черпим от много други различни стилове и ги преплитаме с нашия x.dream-sound. Сърцата ни все още бият в ритъма на транс и техно. Аз самият съм също любопитен, що за звук ще продуцираме в бъдеще.

Бандата съществува от 15 (!) години и се състои от двете момчета Rough & Rush aka Marcus Maichel и Jan Müller, сега има и трети член от САЩ. Коя е Ariel, как така се събрахте, за какво се грижи тя в групата?

Ariel идва от Сан Франциско. С нея се запознах на Burning Man´99 и от тогава сме неразделни... Една вечер по време на продукция с Маркус бяхме в търсене на нови идеи и някак си Ариел се включи в играта. Записахме няколко нейни думи и ето, че „Quantum Lab“ беше готов. Това беше момента, в който имахме чувството, че сме открили нов саунд за нас си. Когато после направихме още няколко трака с Ариел, променихме нашите live-пърформанси, и Ариел се изявяви с нас.

Какво означава заглавието на албума ви „We Interface“?

Описва по някакъв определен начин как хората в днешно време процедират с обкръжаващата ги среда. Много от това, което виждаме и чуваме, е представено чрез монитори и тонколони, и човек се доверява на един кейборд и една уеб-камера. Всичко това са „interfaces“, по този начин се стига до това заглавие. Кой знае, още какви „interfaces“ ще открием още?



След много, не винаги добри, опити с различни лейбъли си открихте преди известно време ваш собствен: Gravity Plus Records. Първият рилийз беше един фантастичен, тъмен, ambient/downbeat –албум на Downhill. Зад него се крият момчетата от The Delta Marcus, Wayan и Arne. Как се случи това? Издаването на новия ви албум пък е в ръцете на Solstice. Какво да значи това?

Най-после албумът ни беше лицензиран при G+ и после при Solstice, понеже решихме, че те по-добре си вършат работата от нас. Ние трябва още да правим музика. Скоро отворихме и един собсвтен шоп в интернет, който също ще ни отнема време. В бъдеще- когато всичко се изгради- ще издаваме всичко от G+. Албумът на Downhill беше така да се каже първият тест. Всичко, което записахме, успяхме да продадем. Лека полека се надяваме, че до 2005 G+ още ще порасне.

Как се приема новия ви албум от хората? Променя ли се публиката ви, расте ли с вас?

Всички мероприятия до сега бяха страхотни, въпреки че албумът не се беше появил и никой не познаваше траковете. За много нашето шоу е нещо ново, сравнение с преди, защото Ариел е вече с нас.
В Сидни имахме съвсем друга публика от обичайната, голяма част от която не познаваше името ни.
Дали растението расте или не, е трудно да се каже. Едно парти зависи от тоооолкова много фактори, че човек на края не знае, какво се случва със самия него и с хората наоколо.
Планираме да правим много G+ лейбъл-партита. В момента работим върху един проект, в който влизат всички артистични страни на едно парти- от деко до музика (артисти, лайн-ъп)...

web: http://www.gplusrecords.com/
текст: Kai Mathesdorf
превод: Lexia ; Mushroom Magazine, nov. 2004, #113