Нектара на безсмъртието

Легендата разказва, че след сътворението на света всички Богове били слаби и изтощени и се съюзили с Демоните, за да се сдобият с нектара на безсмъртието и да възвърнат изгубените си сили. С общи сили Демоните и Боговете успели да източат нектара на безсмъртието от огромния млечен океан, а на божествения лечител Дханвантари се паднала задачата да пренесе нектара от млечния океан до мястото , където се намирали Боговете и Демоните. Когато Дханвантари достигнал мястото , Демоните грабнали съда Кумб, в който се намирал нектара, и избягали с него. Започнала се свирепа битка между Богове и Демони, която продължила дванайсет дни, равностойни на дванайсет земни години. Накрая няколко капки от нектара на безсмъртието паднали на четири места по земната повърхност: четири града в Индия. На тези места от векове насам се провежда най-голямото поклонение на пилигрими в света , Кумба Мела. Милиони поклонници прииждат от всички краища на Индия, за да се изкъпят в реките , в които са паднали капките на безсмъртието. Свещената баня се провежда там, където се срещат трите реки Ганга , Ямуна и невидимата подземна река Сарасвати , а датите за провеждането на Кумба мела се изчисляват според астрологическите констелации по време на битката между Боговете и Демоните.. Вярва се, че всеки, който се изкъпе точно по това време и точно на това място, ще бъде избавен от всичките си грехове и ще бъде благословен от Боговете.




Никога не съм причислявала себе си към поклонниците на която и да е религия, но мисълта да бъда част от най-голямото поклонение на пилигрими в света дълги години предизвикваше горещи вълни в сърцето ми. Мечтаех си да се изкъпя заедно с двайсетте милиона пилигрими в Ганга, да се слея с тях и да усетя тяхната религиозна екзалтация при допира им със свещените води на безсмъртието. Представях си чувството, което ще ме обземе, докато капките на безсмъртието докосват тялото ми. Един ден в сънищата ми се появиха странно изглеждащи мъже с триметрови дредлокс и чилъм с хашиш в ръка, които ми шепнеха в ухото, че трябва непременно да се появя на Кумба Мела в Индия , за да ми покажат нектара на безсмъртието. Не чаках дълго след този сън: просто напрегнах всичките си сили, спестих пари за билета до Индия и уредих заминаването си.



Като по поръчка съдбата дори ми подари лична покана за Кумба Мела като специялен посетител: получих я лично от първия чужденец, който е бил просвещаван като Садху в най-височайшия орден на Нага Баба – ордена Джуна Акара, най-свещения орден сред индийските садхута. Поканата беше от Баба Рампури , с чието участие бяхме организирали сайкъделик парти във Франкфурт с лекция на тема „ Spirit of India”. Към Баба Рампури ме насочи световноизвестният баща на транс културата Диджей Гоа Гил, на когото гостувахме по време на посещението му в Берлин.Двамата се познават от тийнеджърска ъзраст и са едни от първите американци, които още по време на хипи движението са били посветени в тайните на индийските Садхута и са били официално иницииарани като садхута.


Осъзнавах , че имам огромното предимство да се приземя директно в сърцето на случващото се , без да има нужда да наблюдавам периферията от милионите посетители, които са дошли само като зрители , но не и като активни пилигрими. Още по пътя към Кумба Мела се сплъсквах с невероятно изтрещените погледи на таксиметрови шофьори, хотелски крупиета, келнери и случайни минувачи, които питах как да стигна до ордена Джуна Акара:
„ Какво, Джуна Акара?! Мадам, Вие знаете ли кои са Джуна Акара?!? Тези хора умеят магии, те могат да убиват само с поглед, това са хора на по 400-500 години, хора, които живеят само с прана ( въздух), не ядат и не пият, те не живеят в земните измерения. Те са много опасни Мадам, и освен това са светци ....Мадам, Вие знаете ли изобщо за кого говорите??? Как ще ви пуснат в Джуна Акара???”

Чувствах се изключително странно да чувам тези неща от всеки човек, когото питах къде се намира Джуна Акара. Все пак един шофъор на рикша се нави да ми покаже къде са тези садхута , но ми се наложи да му платя доста солидна такса за услугата. След дълго мъчително пътуване по прашните улици на Кумба Мела успях да се добера до лагера на Джуна Акара, където се намираха около 30000 садхута. Моментално ме наобиколиха десетки странно изглеждащи възрастни мъже с дредлокс. Телата им бяха голи , а кожата им - покрита с вибхути, прах от свещения огън. Попитах за Баба Рампури и ме отведоха до една от палатките. Когато видях познатите лица на Баба Рампури и Диджей Гоа Гил въздъхнах успокоено и наистина струях от радост , че най-накрая съм в свои води. Не съм първа приятелка с нито един от двамата, но все пак са ми гостували в къщи и поне с Диджей Гоа Гил ме свързват десетки сайкъделик транс партита по най-различни краища на Земята, коите сме прекарвали заедно. Ясно ми беше , че на Кумба Мела ще трябва да спазвам дистанция, но все пак ми олекна доста, когато се оказах в тяхната компания, чувствах се сигурно.

Баба Рампури беше приготвил огромен лагер с палатки, бани и тоалетни, чил аут помещение и огньове за всички чужденци, които бяха поканени на Кумба Мела. Присъстваха около 30 човека от най-различни страни, най-вече млади хора, които се занимават с медия, музика и фотография. За мен беше изключително приятна изненада, че повечето гости идваха от сайкъделик транс културата. Имахме на разположение перфектен ареал за осъществяване на транс парти ( многобройни военни палатки декорирани в индийски стил, многобройни хинду платна, картини, алтари, ток и вода и чил аут зони ) , но въпреки това не посмяхме да организираме шумно сай транс парти, защото решихме , че сме дошли , за да понаучим повече от тайните на садхутата и техния начин на живот. Така че предпочетохме този път да се придържаме към лека спиритуална хинду музика и да не стартираме с транс и 145 удара в минута по време на Кумба Мела. Нашият лагер още в първия ден се превърна в най-често посещавания лагер сред ареала на Джуна Акара : повечето садхута наиситна се забавляваха да общуват с чужденци от далечния свят и да им разказват какви ли не легенди и историйки около огъня.

Още първите дни срещнах садхута с изключително силни духовни способности: например такива, които не се хранят от трийсет години и издържат само на прана. Или други, които само с произнасяне на магическа мантра успяват да влязат в теб и да контролират физическите ти движения или мислите ти. Изпитах го на собствения си гръб.



Този човек е покрит от горе до долу с рудракша и се смята за един от най-силните садхутата, присъстващи на Кумба Мела тази година. Говори се, че ако свали рудракшата тялото му представлява буквално само кожа и кости, защото не се е хранил от трийсет години.



Ето ме секунда след разговора с него. Може би не се усеща на снимката, но наистина никога не съм била толкова щастлива само заради няколко разменени думи и усмивки. Не си казахме нищо кой знае какво, но ме докосна по челото и повярвайте имаше нещо много особено в това, сякаш с пръстче ми премахна всичките грижи и негативни мисли от главата, които бях донесла от Европа. Неописуемо е, но наистина подейства силата му. Това беше в първите дни от Кумба Мела и дълго след тази среща размишлявах дали тези хора всъщност не правят някаква хипноза с мен. Мисля че егото ми не искаше да повярва в магията и се съпротивляваше срещу консервативни мисли, които са ми били вкарани в главата от семейството ми или обществото, според които трябва да се пазя от секти и подобни неща. Във всеки случай в един момент осъзнах, че в действителност се съпротивлявам срещу собственото си щастие и свобода на духа и престанах да се съмнявам в това дали ми хипнизират. Стана ми все едно, просто се оставих на течението.



Този садху от вътрешната страна стои с вдигната нагоре ръка вече от 15 години. Ръката му е втвърдена като камък , а ноктите му са нагънати в спирала и впити в ръката. Не обича да го снимат, нито да разговаря с непознати , но все пак успях да го разпитам малко защо го прави. След разговора останах с усещане, че всичко което съм правила досега през живота си, е било напълно безполезно. Стремяла съм се към революция в обществото , бленувала съм да променя света и съм пропуснала да се погрижа за най-важното , за революция в собствения си дух. Това не беше логическо заключение, до което стигнах по интелектуален път, просто го почувствах дълбоко в сърцето си и това усещане ме беше грабнало цялата в продължение на часове. Дори и само с пет изречения този садху сякаш ми повлия най-силно от всички там.



Ето го отново огъня на Баба Рампури и Диджей Гоа Гил. На снимката виждате един младеж, на когото му предстои да бъде инцииран. На Кумба Мела се провеждат стотици нови инициации на млади садхута. Първо им стрижат косата и после се провежда специялен ритуал, който за мнозина е кулминацията на фестивала. .




Имаше садхута, за които другите твърдят, че живеят от 500 години в пещера и само за Кумба Мела излизат от уютните си местенца в планините, за да се изкъпят в Ганга и да получат благословия от Боговете.



Един от садхутата изпада в самадхи пред очите ми и бива отнесен нагоре към планините. За него се твърди , че е на 400 години.






Рано сутрин ме обучават как да пафкам по ритуален начин. Обясняват ми защо трябва да почитам чилума като божествен атрибут: чилъма символизира лингъма на Бог Шива.
Въпреки ниските температури явно не представлява никакъв проблем за садхуто да стои цяла нощ гол , покрит с вибхути.




В западния свят е широко разпространена представата , че свещената съставка сома, за която става въпрос в легендата за нектара на безсмъртието, в действителност представлява психеделично халюциногенно вещество. Етнолози и историци от западното общество твърдят, че сома вероятно е халюциногенната гъба Аманита Мускария, която се е използвала в религиозни ритуали с цел просветление. Във ведическите текстове действително е описана магическата сома, която се е използвала по време на ритуали, но не е разяснено дали тази съставка се е поглъщала или просто се е придавала в жертва на огъня по време на ритуали. Преди да пристигна на Кумба Мела таях надежди, че странният мъж с дредлокс от съня ми вероятно ме вика в Индия точно за да ми разкрие тайната за психеделичната напитка, която води до безсмъртие. В първите дни от Кумба Мела дори и не допусках възможността нектарът на безсмъртието да представлява нещо друго освен психеделична съставка. Огромна беше изненадата ми, когато попитах първия срещнат садху с по-височайш ранг какво представляват капките на безсмъртието в действителност.

" Хм, дошла си да търсиш капките на безсмъртието, така ли? Искаш ли да ти ги покажа? Ето ги, пази ги добре , защото и на теб един ден ще ти се наложи да ги дадеш на други хора."



Садхуто ми подава един златист съд и ми разяснява, че това е свещеният Кумб, от който идва името на фестивала Кумба Мела. Още в първите часове на Кумба Мела забелязах , че този златист съд е неизменна част от аутфита на всеки Нага Баба: носят го винаги със себе си заедно с триножника и чилума с чарас. Поглеждам в съда и настръхвам при гледката на тъмното изсъхнало дъно на съда: златистият кумб е празен. Взирам се в опита си да забележа поне някакви миниатюрни капчици сомае вътре в съда, но за съжаление очите ми се сблъскват само с тъмната огледална повърхност на дъното. Къде е нектарът на безсмъртието, заради който пропътувах толкова километри??

Садхуто забелязва недоумението ми и избухва в смях. " Изглежда празен , но не е. Пази го, един ден и ти на свой ред ще го подариш ".

Изпадам в съмнения дали изобщо съм а на правилното място. По-нататъчната част от деня прекарвам в опити да заговоря други садхута по този въпрос. Разказвам им за подаръка и за разочарованието, което изпитах при гледката на празното дъно. Къде по дяволите са капките на безсмъртието?

Първоначалното ми вълнение се изпарява и дава път на скептицизма, типичен за западния свят. Не ми се иска да повярвам, че нектара на безсмъртието не е психеделична напитка, а просто една безмислена легенда. Преди да заспя разсъждавам упорито над мисълта дали тези така наречени садхута всъщност не са просто едни лъжовни фалшиви просветлени. Насън се виждам как бродя из пустинята и крещя в опитите си да се осовободя от изолираността си и да намеря спътник , с когото да споделя пътуването си из безкрайните пустинни пясъци. Чувам се да крещя насън „ Кои по дяволите са тези садхута, какво умеят те изобщо”. В този момент се оказвам заобградена от ято оси , които лазят в краката ми. Събуждам се изпотена от вълнение и страх и излизам навън от палатката , за да изпуша един чилъм някъде далеч от лагера под лунната светлина.

Настанявам се за нощна медитация на брега на Ганга. Минута след като започвам да повтарям свещената си мантра към мен приближава садху от семейството на Баба Рампури с чилъм в ръка и се настанява до мен. Посочва към реката и въздъхва:
„ Виждаш ли Богинята Майка Ганга? Мъртва е.” Изважда малко чарас от торбата си и я хвърля в реката, за да придаде жертва на свещената река. Покланя се три пъти, докосвайки челото до пръстта на земята и продължава:
„ Винаги, когато се провежда Кумба Мела, милионите хора , които прииждат насам убиват Майката Ганга с жалките си опити да докоснат капките на безсмъртието. Така тези хора изнасилват Ганга и крадат магическата й сила. Ти също ли искаш да се изкъпеш в Ганга?”
„ Ами да, дойдох до Индия , за да докосна капките на безсмъртието и наистина се надявах да ги намеря, но явно не ми е писано”. Отговарям , изпълнена с песимизъм и безверие и му разказвам случката с празния кумб.
„ Ето точно това имам предвид, Тина Пури. Историята ти показва най-точно невежеството , с което западният човек приближава реката Ганга. Очакваш да намериш нектара на безсмъртието под формата на психеделична напитка, която да погълнеш и така да решиш всичко. Западния човек винаги се опитва да изконсумира свещеното. Виждаш един празен съд и това е символ , че се изпразваш от земните си грехове и имаш шанса да напълниш съзнанието си с чиста кристална амрита, с чист неопетнен нектар на безсмъртието. Защо просто не го направиш , ами окайваш ситуацията. Просто сама напълни кумба с капките на безсмъртието. ”.
Садхуто ме поглежда снисходително, но едновременно състрадателно, изправя се и се оттегля към лагера.

Разговора ме направи още по-тъжна и изпълнена със съмнение дали изобщо беше правилно да идвам толкова далеч само за да разбера , че нектарът на безсмъртието не съществува.



По-късно през деня Баба Серпури, най-забавният и весел садху сред Нага Баба, се залива от смях докато слуша разказа ми за празния кумб и ми обяснява, че не е имало нужда да се друсам толкова часове по самолетите, защото ако бях казала предварително, щял да ми прати няколко колета пълни с безсмъртие по пощата. Обръща се по корем и се кикоти минути наред докато накрая почва да се дави от смях.
Баба Серпури е нещо като душата на компанията: докато другите му братя правят ритуали , пеят сериозни мантри и се опитват да си издигнат кундалинито, той се кикоти и пуска вицове. Вечерта ми заявява , че е подготвил магия изненада, която ще ми покаже на следващия ден.



Сутринта Баба Серпури пристига при мен и ми връчва един брой от вестник Hindustan Times. Появили сме се на първа страница на вестник Hindustan Times: аз, приятелят ми Свен и баба Серпури в преден план. В статията се описва как чужденци се забавляват заедно с Джуна Акара. Баба Серпури се умихва като заек цял ден и само повтаря:
„ Е, кво ше кажеш, кво ше кажеш , Тина Пури? Другите докато се потят да говорят мантри и да гладуват трийсет години, ний тримцата се мъдрим на първа страница във вестника ахахахаха”. Сами решете дали тая изненада той я постигна с магическа сила или по случайност.

Случката успява да ме развесели, но не и да премахне съмненията и песимизма ми относно несъществуващия нектар на безсмъртието. Утре е процесията и всички от лагера се приготвят възторжено за голямото събитие. Сякаш съм единствената , чието първоначално вълнение се е изпарило и разсеяло. Успявам да намеря два-три часа покой през нощта докато ме събуждат свирките на садхутата, които Баба Рампури е помолил да бдят над лагера ни по време на Кумба Мела.



Процесията ще започне всеки момент. Нощ е, температурата е около 5 градуса. Настръхвам само при мисълта да се отлепя от топлото спално чувалче, а да не говорим да се потапям в ледената вода. Размислям дали да не оставя свещеното къпане за друг път и да пафна по-добре един джойнт до топлия огън, докато се върнат другите. Приятелят ми Свен решава да остане в лагера, отивам сама на процесията.




30000 садхута излизат на манифестация по пътя за банята. Садхутата от ордена Нага Баба имат право да се изкъпят първи преди останалите милиони пилигрими. Садхутата преминават с крясъци покрай мен и размятат мечове във въздуха. Из въздуха се носят хинду песни в чест на Шива, разрушителя. Всички са обхванати от религиозна екзалтация и колективен транс. Изглеждат като клетки на един и същ организъм , чиято единствена цел в момента е да усети капките на безсмъртието по кожата си. Някои садхута се блъскат и сбиват със зрителите. Други крещят озверели към реката. Нага Баба се славят като доста агресивни садхута и в този момент разбирам защо. През главата ми преминават хиляди въпроси за това дали духовните хора винаги трябва да са мирни и смирени. Някъде в съзнанието ми звучи интензивен сайкаделик транс. Чак в този момент разбирам , че мотото „Мир , Любов и Светлина” би било абсолютно нелепо за тези свещени садхута пред очите ми. Явно духовност не означава непременно смиреност. Истината е, че се държат доста агресивно и не си поплюват със заобикалящата ги тълпа. Един садху взема меча си и събаря с него камера на Ройтърс на земята. Скривам моята , за да не ме нарочат и мен.





Наближават реката. Напрежението расте и тълпата скандира от всички страни. Наближава кулминацията на настроението.




Един от садхутата ми слага венец на врата , докато преминава покрай мен. Индиец, който стои до мен ми обяснява, че това е голяма чест и трябва да намеря този садху след банята, за да говоря с него. Венецът, който съм получила бил специялен , предавал се само от врат на врат и ако ти го дадат, значи са ти оказали голяма чест.
„ Трябва да го последваш.” - обяснява ми индиецът до мен.


Тръгвам след него и скоро приближавам брега на реката. Отново ме избива на съмнение дали изобщо има смисъл да се простудявам , само заради едното пличкосване в реката заедно със садхутата. Чувствам се точно както в съня ми с пустинята: сама сред безкрайните пясъци и изпълнена с въпроси за това дали тези садхута наистина притежават магически способности.

Пред очите ми се изреждат стотици Нага Баба, крещят и размятат мечове сякаш се намират на война. Един от тях се спира до мен и ми обяснява, че в момента повечето от тях се борят за капките на безсмъртието, защитават Майката Ганга от изнасилвачи и затова са толкова агресивни. Поглежда ме някак умилително сякаш иска да ми помогне да се освободя от безверието си. Явно е усетил песимизма ми и опитите ми да убедя себе си, че е по-добре да оставя свещената баня за друг път. Хваща ме за ръката и ме дърпа навътре към Ганга. Поглежда към ръцете ми и внезапно се спира:
„ Къде е твоят Кумб, не можеш да влезеш в Ганга без Кумб!”

Изведнъж ме огрява струя светлина , преминаваща през основата на гърба ми нагоре към челото. Енергийната струя е толкова могъща, че буквално изпадам в усещане за безтегловност и летя на няколко метра над земната повърхност. Чак сега ми просветва , че точно в този момент мога да напълня съда си с нектар на безсмъртието: просто ще налея малко свещена вода от Ганга вътре в него и това ще са моите капки на безсмъртието. Влизам дълбоко в реката и потапям свещения кумб в реката. Никога не съм била по-щастлива в живота си. Трябваха ми години за да проумея най-голямата на тайна на нектара на безсмъртието...Но сега вече никой няма да отнеме свещената амрита от мен, никога няма да я загубя и никога няма да я изчерпам от свещения съд. Защото нектарът на безсмъртието никога не е бил материална халюциногенна течност, а просто вярата ми в Божествената Майка Ганга.


Тина

tina@psy-film.com

www.psy-film.com